Диетично хранене

Диетичното хранене е особено важен фактор не само за т.нар. здравословен начин на живот, но и за всякакъв вид лечение. Важно изискване при изграждането на диета е тя да бъде съставена от разнообразни продукти. Това разнообразие трябва да се осъществява както при съставяне на дневното, седмичното и месечното меню, така и за отделните хранения, дори ястия.
Зърнените храни и варивата, млякото и яйцата, месото и рибата, плодовете и зеленчуците трябва да се включват в диетичните ястия в подходяща форма и съчетание. При някои заболявания това е невъзможно, тъй като диетата по начало е свързана с известно ограничение на храната. Друго съществено изискване към диетата е тя да отговаря или да се доближава до рационалното съотношение между белтъчини, мазнини и въглехидрати /например 1:1:4, а в редица случаи - 1:0,8:3/. При много заболявания, особено в активния им стадий, това съотношение временно може да бъде променено. Например при вирусен хепатит в течение на месец-два болните приемат дневно 500-600 грама въглехидрати, 10-30 грама белтъчини и съвсем минимално количество мазнини /до 5 грама/. В оздравителния период на болестта обаче количеството на белтъчините дневно се покачва на 90-100 грама, мазнините на 5060 грама дневно, а въглехидратите остават в голямо количество - 500 грама дневно.
Важно изискване към диетата е възможно максимално съобразяване на изгражданите диетични режими с вкусовите изисквания на отделното лице, особено на болния с неговите конкретни физиологични потребности от хранителни вещества и енергия, с особеностите на неговата обмяна, както и с особеностите на националните и регионалните традиции, на географския район.
Изискване към диетата е тя да бъде механично, термично и химично щадеща. Например при захарен диабет значително се намаляват въглехидратите и рязко се ограничават най-вече глюкозата, фруктозата /плодова захар/, захарозата, като се постига химично щадене на болния орган /панкреас/. При хронично възпаление на дебелото черво храната не съдържа целулоза и други "баластни вещества", и по такъв начин се предотвратява дразнещо действие на тези съставки върху червото и се подтиска развитието на бактериална флора в него. Такава диета е механично щадеща за болния орган.
Друго важно изискване е кулинарната обработка на храната. Например при хроничен гастрит и язвена болест приготвянето на храната трябва да изключва пържене и добавка на остри подправки. Храната се приготвя във вид на супи, пюрета, каши, варено, печено, готвено на пара, задушено. По такъв начин мазнините не се окисляват до вещества, дразнещи стомашната лигавица.
Много важно е разпределението на храната в няколко приема през деня. Най-често диетата на болните се разпределя в четири приема през деня и тогава 25% от нейния обем и енергия се падат на сутрешна закуска, 40% - на обяда, 15% - на следобедната закуска и 20% - на вечерята. По подобен начин се разпределя количествено храната при диабетно и сърдечно болни.При редица болестни състояния храната се поднася пет пъти дневно. В такива случаи сутрешната закуска представлява 15% от обема на менюто и неговата енергийна стойност, втората закуска - 10%, обедът - 40%,след обедната закуска - 10-15%, а вечерята 20-25%. По такъв начин се разпределя храната при лечебните диети за гастрит, за стомашно-чревна операция, хроничен колит и ентероколит, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища.

АЛЕРГИЯТА

Алергията е заболяване, известно отдавна. От нея са страдали Наполеон, Лудвиг Ван Бетховен, Антонио Вивалди, Чарлз Дикенс и много други известни и богати, деца и възрастни, мъже и жени…
Алергията представлява свръхреакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори и да не са такива. По статистически данни в последните десетилетия броят на алергичните заболявания расте лавинообразно. Това се обяснява със съвременната урбанизация, индустриализация и химизация на съвременното общество. Допуска се, че първите няколко месеца от живота представляват чувствителен период, по време на който действията на някои алергени може да предразположи организма за последващо алергично заболяване.
Немалка роля при децата играе и честото прилагане на антибиотици, високомолекулни медикаменти и биопродукти (вкл. ваксини). Алергията е неприятна и може сериозно да въздейства върху качеството на живота, на работа, учебна дейност и много др..
Нормалната реакция на нашия организъм към чужди субстанции е той да се защити от тях. Това се постига с помощта на имунната система, чрез различни, сложни имунологични реакции. В повечето случаи те са полезни за организма. Понякога обаче имунната система отговаря с много по-силна реакция, отколкото е нормално. Налице е една свръх реакция и масивна защита спрямо чуждите субстанции (дразнители), които в действителност не са никаква заплаха за организма. Тази вредна свръх реакция се нарича свръхчувствителност или алергия. Субстанцията, която предизвиква такава свръхреакция се нарича алерген.
Особено важна при алергиите е чувствителността, което означава, че имунната система вече е била в контакт с даден алерген, запомнила го е и е готова за бърза реакция (защита) при следващата му поява тоест налице е така наречената сенсибилизация.
За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопична реакция е тази, при която роля играе наследствеността. Това зависи от генетичните особености на индивида, който произвежда по-голямо количество имуноглобулин Е антитела. Те се фиксират към мембраната на мастните клетки и при всяка следваща среща с алергена се стига до разрушаване на тези клетки с освобождаване на различни вещества, които предизвикват възпалението. Веднъж възникнала, такава реакция при определени условия може да се прояви без намесата на външният дразнител - специфичния алерген.
При възникването на алергия наследствеността играе голяма роля, но решаващо значение имат алергените - начинът на тяхното проникване, условията на живот, прекараните инфекции и др. Ето защо наследствеността се явява като предразположение за по-често и по-бързо реагиране към даден алерген от външната среда. Важното обаче е наличието на алергени във външната за организма среда. Възможно е при по-продължително и често излагане на мощни алергени и наследствено необременен организъм да развие алергия.
Съществуват различни видове алергични реакции в зависимост от засягане на определен орган или система. Но при всички причината е една – свръчувствителността на организма към определен алерген. И по същество тази реакция е имунологична.
При нисък праг на чувствителност с изработени много и различни антитела под въздействието на ваксини, различни лекарства от рода на респивакс, бронховаксон, IRS19 организмът реагира ненужно със свръхреакция, защото е сенсибилизиран и се получава алергия. Обратното при висок праг на чувствителност се получават инфекции поради невъзможността да се неутрализират нормално вирусите - недостатъчно изработени антитела и нарушени неспецифични имунни реакции.
Алергията може да е:
- респираторна алергия - засягане на нос и бели дробове(бронхиална астма, сенна хрема или сезонен ринит по правилно);
- на кожата – алергичен дерматит, уртикария,екзема;
- на очите – алергичен конюнктивит;
- на храносмилателната система - алергии към определени хранителни алергени, означавани като „непоносимост към белтъка на кравето мляко”, ”непоносимост към яйчния белтък” и пр.
Най-честите алергени са: микрокърлежи в домашния прах, полени и плесени, косми от домашни животни, различни субстанции (тютюнев дим, озон, азотни и серни окиси), много лекарства и ваксини, които съдържат различни стабилизатори, консерванти, известни количества антибиотици. От ваксините най-чести алергични реакции дава коклюшната ваксина.
Протичането на заболяването при децата става в няколко фази:
Първата фаза е моноалергенна – към един алерген.
Втората е полиалергенна – сенсибилизиране към два и повече алергена.
Третата е неспецифичната – когато алергичната реакция се предизвиква от неалергични фактори (физически или психични). При тази фаза алергичната реакция възниква по пътя на условните рефлекси.
Лечението се провежда с антихистаминови препарати (със странични действия върху ЦНС) и кортикостероидни препарати (със странични действия върху обмяната на веществата и растежа на детето).
От моя клиничен опит искам да споделя с вас последния случай на лечение на атопичен дерматит при 1-номесечно кърмаче. Детето от първия си ден е на изкуствено хранене с адаптирано мляко. Поради силно изразен запек и колики, предвид вродената ингвинална херния, родителите на детето в стремежа си да облекчат раздразнението и коликите сменили няколкократно вида на храната, включили и сироп против запек, но без ефект. На 37–я ден детето получава обрив - дребни пъпчици по лицето и окосмената част на главата, почти без неангажиран участък, а с часове започва да се разпространява и по тяло.
Антиоксидантите са от жизнено важно значение в днешния замърсен и стресиран свят. Много учени вярват, че редовното им приемане може да удължи живота с 20-30 г. и да го подобри качествено. Това се дължи на способността им да неутрализират свободните радикали (силно реактивни молекули, които увреждат структурата и функцията на живите клетки, каквито в случая са антиген/антитяло комплексите). Натрупването на свободни радикали е верижно клетъчно увреждане и води до дегенерация, състаряване и редица болести, вкл.алергии .
Като се има предвид хронично рецидивиращото протичане на алергиите, трудното им лечение и съмнителната им прогноза, все по-голямо значение се отдава на профилактиката.
Профилактиката включва два основни компонента.
1)Да се избягват контакти с алергените
2)Да се укрепва неспецифичният имунитет и пасивният специфичен имунитет - за да се избегнат реакциите на свръхчувствителност.
И тук при профилактиката на алергиите да не забравяме ,че храната, особено на децата и то още от ранна кърмаческа възраст, играе голяма роля. През последните 1-2 десетилетия редица проучвания показват, че кърменето на децата поне до 3-мес.възраст ги предпазва от алергия, а когато е невъзможно да се осигури майчина кърма през първите 6 мес., се препоръчва приложението на частично хидролизирани млека, при които е намалена алергизиращата роля на белтъка на кравето мляко, и е необходимо включването на есенциални мастни киселини от растителен произход. По големите деца ядат твърде много сладко, което съдържа много излишни калории, без каквито и да е хранителни вещества. Вече седемгодишните деца употребяват от 60 до 70г. захар на ден. Даже ако детето се ограничава със сладкото, източник на захар могат да се явят плодовите и газирани напитки, лишавайки организма от още по-потребните филтрирана или минерална вода. Освен това храна с високо съдържание на рафинирана захар отслабва имунната система с това, че поврежда способността на организма да изработва нужните антитела за борба с инфекциите. Медицинските изследвания показват, че количеството антитела достоверно пада, даже и в тези случаи, когато човек изяжда не повече от 18гр. Освен това децата и подрастващите започнаха да ядат повече месо и колбаси и това като правило означава, че те получават с храната повече мазнини в скрита форма, съставът на тези местни изделия не се отличава с висока хранителна стойност. В резултат на такова хранене в нашия живот настъпи преждевременното ранно развитие на децата - явление, опасността от което все още не е оценена достатъчно.
Затова се обръщам към родителите с тези тревожни данни. Моля не забравяйте: обогатявайки храната на детето с месо, пушени продукти, сладки неща, вие без да искате съкращавате неговия живот.
Всички тези алергии и пр.детски болести не са друго, а резултат на сляпа родителска любов, но лишена от здрав смисъл. А именно: в първите 10 години от живота се формира елементарната база за развитие на човека. И за да бъде здрав човекът всеки малък елемент, заложен в детската възраст, е длъжен да съдържа в себе си определени важни компоненти. Но за съжаление в днешно време обичайната детска храна даже теоретично не може да достави необходимото количество от тези важни компоненти за организма, такива храни практически не се произвеждат. За това просто е необходимо да се обогати храната с биологично активни добавки.

Добре дошли

Приятно четене и разглеждане,и всеки да намери нещо полезно за себе си.