Ебола - за широката общественост препоръки на СЗО

За да предпазите себе си, семейството и близките си от вируса Ебола, трябва да имате предвид някои неща:


Ебола причинява внезапна висока температура, прекомерна уморяемост, главоболие, болки в тялото, загуба на апетит.

 Ако мислите, че определени хора може да са били изложени на въздействието на вируса Ебола, то изключете близкия контакт с тях.
 Ебола ви заразява през лигавицата на устата, носа и очите, или през нарушените участъци на кожата.
 Измивайте ръцете си със сапун и вода след всеки контакт с болни хора.
 Вие не може да предадете вируса Ебола, преди да имате изявени симптоми на болестта - внезапна висока температура, силна умора.
 Осигурявайте на болния човек богато разнообразие от напитки - вода, супа, чай. Без алкохол.
 Вие не можете да се заразите с Ебола докато ходите по улицата, говорите с хората или пазарувате на пазара.
Пациенти, заразени с вирус Ебола, трябва всеки ден да пият вода, поне литър и да правят орална рехидратация със солеви разтвор.
Можете да направите такъв солеви разтвор като в 1 л. чиста вода добавите 6 с.л. захар и 1/2 ч. л. сол. 
 Не давайте аспирин или ибупрофен на пациенти с Ебола, защото това може да засили кървенето.
 Вече сте се възстановили от Ебола? Вие можете да помагате на вашите близки и на всички, които са болни с вируса Ебола. Вие вече имате защита.
 Човек, който е починал от вируса Ебола, все още е силно заразен и не трябва да се докосва.
 Тялото на човек, починал от вируса Ебола, трябва да се обработва само от обучен персонал.
 Ебола е силно инфекциозен вирус, дори след смъртта. Почит към починалия трябва да се изразява от не по-малко от 1 метър разстояние, без да се докосва.
 Въздържайте се от секс, ако започнете да се чувствате зле.
Мъжете трябва да носят презерватив по време на полов контакт в продължение най-малко на 3 месеца след възстановяване от Ебола.

Рискът от разпространение на вируса Ебола в Европа е много нисък

Появата на единични случаи на болестта в Европейския регион е неизбежна – между Европа и страните в които се разпространява вирусът се осъществяват редовни транспортни връзки.
Заедно с това, рискът от разпространение на вируса Ебола в Европа е предотвратим и много нисък. Страните в Европа, едва ли не, са най-добре подготвените в света за противопоставяне на вирусна хеморагична треска, включително и Ебола.
Рискът от случайно заразяване при контакт с инфектирани лица все пак съществува и затова са необходими строги мерки и контрол, които да го сведат до минимум. Борбата против вируса Ебола се води на първо място от здравните работници и именно те са заплашени от най-високия риск от заразяване. Трябва да се прилагат всички усилия за това, да бъдат защитени и обгрижвани тези хора.
Необходимите протоколи и процедури съществуват във всички страни и при подозрение за заразяване с вирус Ебола, те трябва незабавно да бъдат подложени на наблюдение.
„Рискът от разпространение на вируса Ебола в Европа е много нисък.“  Zsuzsanna Jakab, директор на Европейското регионално бюро на СЗО

Какво знаем за предаването на вируса Ебола от човек на човек

Оценка на ситуации, 14 октомври 2014 г.
Вирусът Ебола се передава от човек на човек в резултат на непосредствен физически контакт с инфектирани биологични течности, като най-заразни са кръв, изпражнения и повръщано.
Вирусът Ебола може да се открие в кърма, урина и сперма. При преболедували мъже този вирус може да се съхрани в спермата до 70 дни, като при едно от изследванията е установено съхраняване повече от 90 дни.
Определен риск може да бъде свързан с предаване на слюнка и сълзи. Все пак изследването на възможно инфектиране с тези биологични течности е доста ограничена  като мащаб и затова научните изводи са неубедителни. При изучаване на слюнката, вирусът преди всичко беше откриван при пациенти в тежък етап на заболяването. Все още няма изолиран цял жив вирус от потта на пациенти.
Предаването на вируса Ебола може да стане косвено в резултат от контакт с по-рано заразени повърхности и предмети. Рискът от предаване от такива повърхности е много нисък и това може да бъде преодоляно благодарение на процедури по почистване и дезинфекция.
Този вирус не се пренася по въздушно-капков път
Болестта, предизвикана от вируса Ебола не е инфекция предавана по въздушно-капков път. Въздушно-капковото разпространение на вирус от човек на човек предполага вдишване на инфекциозна доза вирус от издишан облак от дребни, сухи капчици.
Такъв начин на предаване не е наблюдаван в хода да задълбочените изследвания на вируса Ебола, правени в продължение на няколко десетилетия.
Здравият разум и резултатите от наблюденията говорят за това, че предаването на вируса посредством кашлица или кихане се случва рядко, ако изобщо има такова.   Епидемиологичните данни, получени в хода на този взрив не съответстват на модела на разпространение  наблюдаван при въздушно-капковите вируси.
Теоретично, вирусът може да бъде предаден чрез влажни и по-големи капчици от силно инфектиран човек, при когото има респираторни симптоми, предизвикани от друго състояние или при когото има обилно повръщане.
Това може да се случи когато тежки капки с вирус се разлетат в резултат на кашлица или кихане, което не означава въздушно-капково предаване, попадайки върху друг човек непосредствено върху лигавиците или върху увредени участъци на кожата, с нарушена цялост.
На СЗО не са известни изследвания в които да е документиран този път на предаване. Обратно, качествените изследвания от предишни избухвания на вируса показват, че всички случаи на инфектиране са в резултат на непосредствен контакт с пациент, който има симптомите.
Няма данни за мутация на този вирус
Спекулациите за това, че вирусът Ебола може да мутира и да приеме друга форма, която да се разпространява лесно сред хората по въздух – това не е нищо друго освен спекулация и не е потвърдено с никакви данни.
Такива спекулации не са обосновани,  но се опитваме да ги оправдаем с това, че здравните работници се опитват да настигнат тази бързо движеща се и бързо изменяща се епидемия.
За да се спре тази епидемия е необходимо да се направи повече, с много по-голям мащаб от добре познати защитни и превантивни мерки. Тяхната ефективност се потвърждава от изобилието от данни.

Ебола - какво е това, факти и статистика

Ключови факти
Ебола (EVD), по-известна като Ебола хеморагична треска, е тежко, често фатално заболяване при хората.
Вирусът се предава на хората от диви животни и се разпространява в човешката популация чрез предаване от човек на човек.
Средния процент на фатален изход е около 50%.
Първите огнища на Ебола са се появили в отдалечените села на Централна Африка, в близост до тропическите гори, но в последните години вече са включени големите градски, както и селските райони на Западна Африка.
Ангажимент на Общността е ключов фактор за успешно контролиране на огнищата. Добрия контрол и прилагането на пакет от интервенции, а именно управление на делата, наблюдение и проследяване на контактите, добро лабораторно проследяване, закрити погребения и социална мобилизация.
Рано поддържащо лечение с рехидратация, симптоматичното лечение подобрява оцеляването. Все още няма лицензирано лечение доказало се при неутрализирането на вируса, но редица кръвни, имунологични и лекарствени терапии са в процес на разработка.
Понастоящем няма лицензирани ваксини за Ебола, но потенциални кандидати са в процес на оценка.

Вирусът Ебола причинява остро, тежко заболяване, което често е с фатален край, ако не се лекува. Вируса на болестта Ебола (EVD) се появява за първи път през 1976 г. едновременно в две огнища, едното в Nzara, Судан, а другото в Yambuku, Демократична република Конго. Това стана в село близо до река Ебола, от където болестта носи името си.
Сегашната епидемия е в Западна Африка (първите случаите нотифицирани март 2014) и е най-голямата и най-сложната Ебола епидемият. От началото на съществуването на болестта Ебола не е имало толкова смъртни случаи, взети заедно при всички епидемии,  колкото в тази епидемия. Този път епидемията се разпространява между различни страни, като се започва в Гвинея, след това се разпространява в сухопътните граници в Сиера Леоне и Либерия, по въздуха (само един пътник) до Нигерия, и по суша (един пътник) в Сенегал.
Най-тежко засегнатите страни Гвинея, Сиера Леоне и Либерия имат много слаби здравни системи. Те нямат човешки и инфраструктурни ресурси. Тези структури се появиха наскоро, след дълги периоди на конфликти и нестабилност. Отделно, несвързани с началното Ебола огнище, започва развитието на болестта през Boende, Equateur, изолирана част на Демократична република Конго.
Предаване
Смята се, че дървесните прилепи от семейството Pteropodidae са естествени носители на вируса Ебола. Ебола влиза в човешката популация чрез близък контакт с кръв, секрети или други телесни течности на заразени животни, като шимпанзета, горили, прилепи, маймуни, антилопи и горски таралежи намерени болни или мъртви или в тропическите гори.
Ебола се разпространява от човек на човек чрез пряк контакт (през наранена кожа или лигавиците) с кръв, секрети или други телесни течности на инфектираните хора и с повърхности и материали (например, спално бельо, облекло) замърсени с течности.
Здравните работници често са били заразявани по време на лечение на пациенти с EVD. Това се случва чрез близък контакт с пациенти, когато предпазните мерки са с понижен контрол.
Погребални церемонии, в които опечалените имат пряк контакт с тялото на починалото лице също може да играе роля в предаването на вируса Ебола.
Хората остават инфекциозни докато в тяхната кръв и телесни течности, включително сперма и кърма, се съдържат вируса. Мъжете, които са се възстановили от заболяването все още могат да предават вируса чрез спермата за период до 7 седмици след възстановяване от болестта.
Симптомите на Ебола вирус на болестта
Инкубационният период (това е интервалът от време от инфекция с вируса до появата на симптомите) е от 2 до 21 дни. Хората не са заразни, докато те развиват симптоми. Първите симптоми са внезапна поява на умора, треска, мускулни болки, главоболие и болки в гърлото. Това е последвано от повръщане, диария, обрив, симптоми на нарушена бъбречна и чернодробна функция, както и в някои случаи, както вътрешни, така и външни кръвоизливи (например сълзене от венците, кръв в изпражненията). Лабораторни находки включват нисък брой на белите кръвни клетки и на тромбоцитите и повишени чернодробни ензими.
Диагноза
Може да бъде трудно да се разграничат EVD симптомите от други инфекциозни заболявания, такива като малария, коремен тиф и менингит. Потвърждение, че симптомите са причинени от вируса Ебола се извършва въз основа на следните изследвания:
антитяло за улавяне на ензим-свързан имуносорбентен анализ (ELISA)
тестове за откриване на антиген-улавяне
серумен тест за неутрализация
обратна транскриптаза полимеразна верижна реакция (RT-PCR) анализ
електронна микроскопия
изолиране на вируса от клетъчна култура.
При взимането и обработването на пробите от пациентите се съблюдава изключително стриктно изключване на всякакъв риск; лабораторно тестване на не-инактивирани проби трябва да се извършва при условия на максимална биологическа херметизация.
Лечение и ваксини
Поддържащи грижи - рехидратация с перорален или интравенозен серум и лечение на специфични симптоми, подобрява преживяемостта. Още няма доказано лечение за EVD. Въпреки това, редица потенциални лечения, включително кръвни продукти, имунни терапии и лекарствени терапии са в процес на оценяване. Нелицензирани ваксини са налични, а две потенциални ваксини са подложени на човешко изпитване за безопасност.
Превенция и контрол
За добрия контрол на епидемията се разчита на прилагането на пакет от интервенции, а именно управление на делата, наблюдение и проследяване на контактите, добър лабораторен сервиз, закрити погребения и социална мобилизация. Организирането на общността е ключов фактор за успешно контролиране на огнището. Повишаване на информираността относно рисковите фактори за Ебола и защитните мерки, които могат да вземат индивидите е ефективен начин за намаляване на човешкото заразяване.
Контролиране на инфекцията в здравните заведения:
Здравните работници трябва винаги да вземат стандартните предпазни мерки, когато се грижат за пациентите, независимо от тяхната предполагаема диагноза. Те включват основни хигиенни изисквания за ръцете, дихателна хигиена, използване на лични предпазни средства (за да блокирате пръски или друг контакт със заразени материали), безопасни инжекционни практики и безопасно обработване на починалите.
Здравните работници, които се грижат за пациенти с подозрение или потвърдена диагноза Ебола, следва да прилагат допълнителни мерки за контрол на инфекцията, за да се предотврати контакт с кръв и телесни течности на пациента и замърсени повърхности или материали като дрехи и спално бельо. Когато е в близък контакт (в рамките на 1 метър) от пациентите, здравните работници трябва да носят предпазна маска за лице ( щит или медицинска маска и очила), чиста, нестерилна престилка с дълги ръкави и ръкавици (стерилни ръкавици за някои процедури).
Лабораторните работници също са изложени на риск. Проби, взети от хора и животни, за разследване на Ебола инфекция трябва да се обработват от обучен персонал и да бъдат обработени в подходящо оборудвани лаборатории.
СЗО
Когато има открито огнище за Ебола, СЗО осигурява подкрепа за наблюдение, ангажиране на общността, за управление на делата, лабораторни услуги, проследяване на контактите, контрол на инфекциите, логистична подкрепа, обучение и съдействие с безопасни практики.
СЗО е разработила подробни съвети за Ебола превенция и контрол на инфекциите.

Добре дошли

Приятно четене и разглеждане,и всеки да намери нещо полезно за себе си.