Внимание! Болки в ставите.
Езика на болката е познат на всички без изключение и не се нуждае от превод. Нашият организъм прибягва към него когато иска да сигнализира за наличие на тази или онази патология. В това време ние се ограничаваме до използаването на различни средства с които „заглушаваме“ досадните симптоми, нарушаващи обичайния начин на живот, при това не се замисляме сериозно за причините които ги предизвикват.
Болки в ставите – най-мъчителното проявление на заболяване на опорно-двигателния апарат. По статистика от тази патология страдат около 30% от населението на земното кълбо. Особена актуалност заболяванията на ставите придобиват при увеличаване на вазрастта. Съгласно епидемиологическите изследвания, патологията на ставите при лица по-възрастни от 40 години се открива при 50% от случаите, а над 70 години – при 90%. Именно затова Световната Здравна Оргтанизация обяви първото десетилетие от новия век за декада за борба със заболяванията на опорно-двигателния апарат. Ако навреме не предприемете необходимите мерки, болковия синдром се превръща за човека в ежедневно изпитание, когато даже и простите движения се отдават трудно, а за активен живот остава само да си спомняме. За да можем правилно за „разшифроваме“ сигналите на своя организъм и да не допускаме такива тежки последствия е нужно преди всичко добре да разберем причините за възникването на заболяването – само тогава може да предпиемем правилно лечение и да избегнем много усложнения.
Ставите на човека предствляват сложна биохимична конструкция. Всички ставни повърхности на човека са покрити с еластична, гъвкавка и гладка тъкан – хрущял. Неговата дебелина зависи от типа на ставата, функционалното натоварване върху нея и е от един до няколко милиметра. Всяка става е заключена в капсула – ставна обвивка. Нейните клетки отделят вътреставна (синовиална) течност, която за ставата е това, което е маслото за автомобила – тя намалява триенето на ставните повърхости и храни хрущяла. Едни стави, напр. на гръбначния стълб, са подредени доста плътно и не допускат големи движения. Други – лакътна, китка, колянна – са много подвижни.
Създавайки човека, природата не се е поскъпила на стави – 187 съчленения обезпечават свободата на движение на нашето тяло. А го ограничават повече от 100 ставни заболявания! За повечето от тях, без да разглеждаме различията, са характерни общи симптоми, представляващи така наречения ставен синднром. Той се проявява като промяна и деформация на ставите (изменение на тяхната форма вседствие на оток на околоставните тъкани и патологични тъканни разраствания), локални възпаления, ограничение на движенията на ставите и като следствие нарушение на тяхната функция, при това винаги има изразена болка. За нея съществува специален термин – атралгия. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите,болшинството от случаите условно може да се падразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.
Към първата група патологии се отнасят артритите. Те се развиват вследствие попадане в областта на ставите или в организма на възбудители на бактериални или вирусни инфекции, или вследствие на автоимунна агресия (когато клетките на имунната система забочват борба срещу клетките на собствения си организъм).
Ако е поразена една става се говори за моноартрит, две - три стави – олигоартрит, повече от три – полиартрит. Болката в ставата при бактериална инфекция не е свързана с физическо натоварване, тя възниква даже в състояние на физически покой и се усилва при движение. При това възниква оток и зачервяване на кожата около ставата, усеща се скованост, особено сутрин, отбелязва се изменение на формата и очертанията на ставата, предизвиква се възпаление на ставните тъкани, нарушава се костно-хрущялната повърхност на ставата и се натрупва около нея възпалителна течност. Възникват и такива общи симптоми, като чувство на умора, повишение на температурата, болка в главата ,слабост, раздразнителност.
Една от най-тежките форми на поражения на ставите, често довеждащи до инвалидност, се явява ревматоидния артрит. Отговорност за възпаление на ставата в дадения случай носи имунитета - на определен етап организма встъпва в борба със самия себе си и в това абсурдно „сражение“ се разрушават ставите. За ревматоидния артрит е типично бавното развивие на заболяването (от латински „ревма“ - бавно течение). В болшинството от случаите в началото заболяването започва с възпаление и оток на ставите в основата на показалеца и средния пръст на ръцете, като възпалените стави при ревматоидния артрит винаги е симетрично. Ако се разгледа рентгенова снимка, то края на ставните повърхности, обикновено гладки, изглеждат изядени, приличат на листата на дърво, поразени от гъсенци. Причината е в това, че „разбунтувалата се “ синовиална течност прораства в ставата и разрушава хрущяла. В течение на заболяването в патологичния процес се включват все нови и нови стави. С времето това коварно заболяване може не само да доведе до пълна неподвижност ставите, но и да порази вътрешните органи – сърце, бял дроб, черен дроб и др.
Още едно, познато на много хора заболяване, отнасящо се към тази група – ревматизъм. По-рано всяка ставна болка се наричаше ревматизъм. Но в края на краищата, това е отделно заболяване, свързано със стрептококова инфекция, уврежда на първо място сърдечната клапа и едва след това големите стави. Ревматизмът се проявява с повишена температура, силни болки, зачервяване и оток на големите стави – лакътна, коленна и др. След 10-12 дни се проявава полиартрита и като правило безследно си отиват. Но ревматичното паражение на сърдечнитеклапи с времето може да доведе до фирмирането на порок на сърцето. От тук известната поговорка „Ревматизма ближе ставите и хапе сърцето“.
Към дегенеративно-дистрофичните заболявания на ставите се отнася артрозата. Тя възниква след травмирания на ставите в следствие на постоянни големи натоварвания върху тях. Затова артрозата е характерна за хора с определени професии – напр., поразени коленни стави при миньори, лакти и раменни стави при тенисистите, изменения в ставите на глезените и коленете при балерините. Безусловно, изрезено механично въздействие на ставите оказва и излишното тегло – в този случай се променя осевото натоварване на ставите, което поврежда хрущяла. Решаваща роля в развитието на заболяванията играят също и ендокринните разтройства и нарушенията на обменните процеси в организма. При артрозите се увреждат както големите (колянна, тазобедрена, глезенна, лакътна), така и малките стави, а и ставите на гръбначния стълб. В хода на развитето на заболяването, хрущялната тъкан постепенно се разрушава и изтънява, уврежда се също и вътрешната повърхност на ставата. Винаги организма се стреми да възстанови нарушенията в ставите и „израстват“ на неговата повърхност шипообразни костни образувания. Това довежда до деформация на ставите и възникване на болка. Тя се появява след физическо натоварване, има нерязък и временен характер и изчезва при покой. С времето болката започва да възниква даже при незначително натоварване, при това ставите може да отекат, появава се болка при опипване, сгъването и разгъването на ставите нерядко се съпровожда с пукане. Главната цел на лечението при артрозите е да се нормализират обменните процеси в организма и да се отстрани претоварването в областта на поразената става.
Болки в ставите могат да предизвикат и механични фактори – такива като разтягане на сухожилието, разтягане на връзки и др. Ако при разтягането болките си отиват след 5-10дни, то при скъсани връзки те могат да продължат в течение на 3-4 седмици. Причина за болки в ставите може също така да бъде и алергия или нарушение на обмяната на веществата (напр. при подагра). Ставният синдром може да се явява предвестник на онкологични заболявания – те още не са открити, а ставите вече реагират. Болки в ставите нерядко се наблюдават при ендокринни заболявания, заболявания на кръвта, кожата, съединителната тъкан. Както виждате „мишената“ е една, а причината за заболяването е различна – болки и оток на ставите може да бъде проява на прекомерно натоварване върху тях, а могат да отразяват и наличие на инфекция в организма – затова е важен щателен анализ на всички симптоми. Категорично е доказано, че и в единия и в другия случаи, решаваща роля в профилактиката и лечението на заболяванията на ставите играе балансираното хранене. Затова за тези, които са се сблъскали със ставния синдром, на първо място е необходима корекция на храненето и употребата на биологичнио активни добавки към храната – Добрата, целеустремената регулация на обмяната на веществата е способна не само да облекчи болковия синдром, но и да отстрани причината, предизцвикваща дегенерация на ставите, даже да възстанови неговите загубени функц;ии. Най ефективния „състав за стави“ - комплекс от витамини А, Е, С, В6, а също мед и селен.
Витамин А се счита за безценен съюзник в борбата с дегенеративните процеси в ставите, на първо място – благодарение на своите антиоксидантни свойства. Той усилва имунната защита, препятства развитието на остри и хронични инфекции, оказва благотворно действие на всички епителни тъкани и просто е необходим за ръста на нормалните здрави клетки, в това чистло и клетките на хрущялните тъкани.
Не по-малко ефективен антиоксидант се явявава и витамин Е. Затова той помага на нашия организъм да се бори със свободните радикали, повреждащи клетките на ставните обвивки, стимулират възстановителните процеси в тъканите и забавят процесите на стареене на клетките. Той значително подобрява имунитета, затова е полезен при автоимунни заболявания в това число при артритите. При това витамин Е защищава други мастноразтворими витами от разрушения на кислорода, в това число и витамин А. Витамин В6 (пиридоксин) и В5 (пантотенова киселина) съвместно с други витамини от групата В способстват за възстановяването на ставните повърхности и намаляват болковите проявления, а също така укретват имунната система на организма.
Една от основните функции на витамин С е участието му в синтеза на колаген, основенградивен елемент на белтъка в съединителната тъкан, необходим е за възстановяване на хрущялните повърхности на ставите. Витамин С притежава антиоксидантни свойства и пречи на активността на свободните радикали. Учени - изследователи доказали, че концентрацията на аскорбинова киселина в кръвта на пациенти, болни от ревматоиден артрит, сравнени със здрави хора е снижена примерно със 93%. В този ред е било обявено, че в обастта на възпалените стави, увредени от артрита, има повишена потребност от витамин С. Той укрепва защитните сили на организма, увеличава фагоцитарната активност на левкоцитите, а също и активизира изработването на антитела и макрофаги, които противодействат на инфекцията, унищожавайки бактериите и вирусите – в това число и предизвикващите ставните патологии. Освен това витамин С защитава витамини А и Е от окисление и способства за подобряването на усвояването от организма на друг антиоксидант – селен. А този микроелемент се явява мощен имуностимуратор и онкостатичен агент, притежаващ широк спектър от въздействие върху нашето здраве. Няма друг минерал, който е толкова жизненоважен за нашите антиоксидантни защитни механизми. Затова неговото отсъствие предизвиква огромна дупка в нашата отбрана срещу много заболявания, в това число и ревматоидния артрит. Този микроелемент усилва имунната защита на организма против вируси и други патогенни агресори, способства възстановяването на увредените ставни повърхности, предотвратява увреждащото действие на свободните радикали в организма. Приема на селеносъдържащи препарати позволява да се намали, в редица случаи и да се прекрати напълно острата болка при възпалителни заболявания на ставите – това обяснява участието на селена във формирането на ферментите на синовиалната течност в ставния хрущял. Накрая – мед – едно от основните средства , от древността приемани при болни стави. Не случайно хората, получили болка, най-напред винаги поставят до увреденото място медно изделие. В древността лечебният ефект на медта са свързвали с нейното обезболяващо, антибактериално и противовъзпалително действие.
И действително, медта играе важна роля в обмяната на веществата, явява се компонент на много ферменти и белтъци, участващи в окислително-възстановителните процеси, способства за намаляване на възпалението и болката в ставите. В механизма на противоревматичното действие е доказана способността на медта да съкращава числото на свободните радикали, да възпрепятства тяхното образуване, да влияе на насищането на клетките с кислород, да участва в защитата на хрущялните тъкани. При клинични изследвания, проведени в последните години, препарати на мед играят водеща роля в лечението на ревматоидния артрит. Само при участието на този микроелемент започва формиране на вече споменатия колаген и укрепване на съедитителната тъкан.
Безусловно, при появата на първите болкови сигнали в ставите на първо място е необходимо да се направи диагностика и да се открият истинските причини за патологията. Но независимо от поставената дагноза, във възможностите на всеки човек е да проведе ефективен курс на профилактика и лечение на заболяванията на ставите с помощта на комплекс от указаните витамини и минерални вещества. Те помагат да се отстранят причините за развитие на заболяването, да се прекрати възпалителния процес и едновременно да се възстановят функциите на ставите. Като благодарност за такава терапия организма не само самостоятелно ще отстрани съществуващите поражения, ще ви избави от вече възникналите заболявания, а и ще ви предпази от възникване на такива в бъдеще.
