Той е концентриран, висококалоричен продукт, близък по състав до кръвната плазма и отличаващсе съществено по химичен състав от другите хранителни продукти
Главните хранителни вещества в меда са захарите, белтъчините, минералните соли, витамините, ферментите и др. По отношение на захарите медът представлява смес предимно от две прости захари: фруктоза (40%) и глюкоза» (35%), Тези монозахариди и особено глюкозата се усвояват много лесно от организма. Глюкозата преминава веднага през стените на стомаха и червата в организма. Тя след сложна обработка се превръща във вода и въгледвуокис. Излишъкът от глюкоза се натрупва в черния дроб под формата на гликоген,
от който при нужда отново се превръща в глюкоза, която постъпва в кръвта. Фруктовата също преминава без промени през стомашно-чревния тракт и веднага, преди глюкозата, изгаря до вода и въгледвуокис. При излишък на фруктоза в организма тя също се превръща в гликоген. При сложното превръщане на фруктозата и глюкозата се отделя голямо количество енергия, необходима за жизнените процеси на организма. В меда се намират и малки количества захароза (тръстикова, цвеклова захар) и малтоза, които преди усвояването от организма под влияние на фермента инвертаза в тънките черва се превръщат в монозахариди (прости захари). Декстринът в меда може да достигне понякога до 18% .Той също е сложна захар и за да се използува, трябва да бъде хидролизиран до проста захар — глюкоза.
Като източник на енергия, медът заема едно от първите места за калоричната стойност на хранителните продукти. Един килограм мед съдържа 3150 калории. По калоричност той се равнява на чистия пшеничен хляб, на кондензираното мляко, на овнешкото месо, говеждата пастърма, телешкия дроб, бялата риба и др. Хранителната стойност на 200 г мед е равно на 450 г морунова риба, 180 г маслено сирене, 8 портокала, 240 г орехови ядки и 350 г мляно месо.
Белтъчините, които се съдържат в меда, играят роля на градивни вещества в организма и участвуват в образуването на хормони и ензими.
Минералните вещества в меда, намиращи се във вид на соли, представляват също така хранителна стойност (вж. микроелементи в пчелния мед). Минералните вещества се срещат в. организма в незначителна концентрация и играят изключително, важна биологична роля, тъй като благодарение на взаимоотношението им с редица ферменти, витамини и хормони влияят върху възбудимостта на нервната система, на тъканното дишане, на процесите на кръвообразуване и др.
Ферментите, намиращи се в меда, подпомагат храносмилателните процеси в организма, стимулират секреторната дейност на стомаха и червата, улесняват усвояването на хранителните вещества. Така ако за закуска примерно се вземе парче хляб, намазано с мед, то тогава освен нашите собствени ферменти действуват и ферментите на пчелния мед. За подпомагане на храносмилането от голямо значение е инвертазата, тъйкато тя се образува по-малко в човека, и то особено малко е в децата, стари и болни хора, и чрез меда може да се набавя. Организма би загинал в изобилие от хранителни продукти, тъй като без ферменти храната не би могла да се усвои от организма. По съдържание на ферменти медът заема едно от първите места между хранителните продукти.
Как да разпознаем фалшификатите на меда
Медът може да бъде смесван с най-различни продукти: тръстикова захар, картофена, царевична и други, с брашно, тебешир, дървесни стърготини и други зърнести вещества.Страничните примеси се установяват лесно.
При съмнение за примеси от брашно или скорбяла (нишесте) към пробата мед, разреден с дестилирана вода, се добавят няколко капки обикновена йодна тинктура. Положителната реакция (наличност на примеси) показва синьо оцветяване.
Примеси от тебешир се разпознават, като към разтворения мед в епруветката се добавят няколко капки киселина или оцет. Получава се кипене вследствие на отделянето на въгледвуокис.
Примес от скорбелен сироп (приготвен от хладка вода и нишестена захар) се установява лесно както по външния вид, така и по лепкавостта и липсата на кристализиране. Може да се използува и следният начин: една част мед се смесва с 2—3 части дестилирана вода, прибавя се четвърт обем 96° спирт и се разбърква. Образува се разтвор с млечнобял цвят, а при утаяване се образува прозрачна полутечна лепкава маса (декстрин). При отрицателна реакция разтворът става прозрачен. Само на мястото на съприкосновението на слоя мед със спирта се получава едва доловима мътнина, която бързо изчезва при разбъркването.'
Примес от захарен сироп (обикновена захар) се открива чрез добавяне към воден разтвор на меда 5 — 10%-ов разтвор на сребърен нитрат (адски камък). Получава се бяла утайка от сребърен хлорид. При чист мед не се получава утайка.
За примеси към меда може да съдим и от резултатите при изследване на относителното тегло, киселинността, ферментите, поленовия анализ и захарите, за които подробно се спряхме при разглеждане на химичния състав на меда.
