Влизайки в XXI век, хората все повече се замислят за здравето си. Великият древногръцки учен Хипократ е казвал, че здравето е най-голямото богатство на човека. Обаче развитието на цивилизацията, насочено към повишаване на жизнения стандарт в същото време способства за неизбежното увеличаване на вредните фактори на околната среда. Промишлените отпадъци, използването на различни химични вещества в бита и селското стопанство, интензивното замърсяване на атмосферата, водите и почвата оказват негативно влияние върху здравето на човека. А да не говорим за заседналия начин на живот, неправилното хранене, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и наркотици и безконтролното използване на лекарствени средства. Нарушаването на екологичното равновесие предизвиква безпокойство във връзка с това, че голяма част от населението на планетата се намира в неизяснено положение – няма заболяване, но липсва и здраве. През последните години голям проблем на човечеството е синдрома на хронична умора. Разпространението на онкологични, сърдечно-съдови, алергични и кожни заболявания се увеличава с всяка изминала година. Намалява продължителността на живота. Днес при мъжете тя е 57 години, а при жените – 62 години. Нараства смъртността при младите, увеличава се раждаемостта на деца с вродени дефекти. Знаем, че да предотвратим болестта е по-лесно, отколкото да я лекуваме. Затова профилактиката на заболяванията е от първостепенно значение за запазване на здравето, продължаване на живота. Нашият организъм е много сложна биофабрика за биологичноактивни вещества и дори и незначителни промени в работата й могат да доведат до сериозни нарушения. “Здравето” – представлява състояние на човека, което обуславя продължителността на живота, физиологичната и умствена работоспособност, доброто самочувствие и създаването на здраво потомство. Здравето зависи както от факторите на външната среда, така и от самия човек, от начина му на живот, от начина на хранене.
Важно условие за здровословна околна среда е наличието на чист по характеристики въздух. Основните вещества, замърсяващи атмосферата са въглеродните, азотните, серните, озоновите, метановите и оловните окиси.
Продължава разрушаването на озоновия слой на Земята, което е свързано с въздействието на някои химични съединения, особено хлорфлуорвъглеродите, които са се натрупали в продължение на дълъг период и се характеризират с висока химична стойност и срок на “живот” в атмосферата от 60 до 400 години.
В близките 20 години се предполага изтощение на слоя на стратосферния озон с 8%. Според данните изтощението с 1% води до нарастване на ултравиолетовото излъчване с 2%.
Едно от замърсяващите вещества, заслужаващи голямо внимание е сярата. При попадане в атмосферата тя се съединява с водата и образува сярна киселина. При мъгливо време тя може да проникне дълбоко в белите дробове и да порази чувствителните тъкани. Високите концентрации на серния окис повишават смъртността и увеличават количеството на бронхиалната астма. Според учени от много страни замърсяването на въздуха рязко увеличава алергичните заболявания сред населението – бронхиална астма, дерматит, хранителна алергия, които поразяват повече от 20% от населението. Техногенните замърсявания влияят върху биохимични показатели на кръвта на децата, като свидетелстват за интоксикация на организма. Веществата, съдържащи сяра водят до нарушения на нормалните ръстово-килограмови соотношения във всички възрастови групи, което обуславя дисхармоничността на физическото развитие на децата. В области, където атмосферният въздух е замърсен с никел се срещат често заболявания на дихателните органи при деца, заболявания на сърдечно-съдовата система, УНГ-органите, централната нервна система и белите дробове.
Неразделна част е водата, която удовлетворява екологичните, физиологичните, санитарно-хигиенните нужди на човека. През своя живот човек изпива около 75 тона вода. Според Световната Здравна Организация (WHO) 80% от заболяванията са свързани с водата. С питейната вода в организма на човека могат да попаднат много инфекциозни и паразитни заболявания: холера, тиф, салмонелоза, дизинтерия, вирусен хепатит, полиомиелит и много други заболявания, които са свързани със замърсяванията на питейната вода от канализацията. Освен това във водата могат да попаднат отровни вещества при екологични катастрофи. Голяма потенциална опасност в това отношение представлява изхвърлянето във водоемите на радиоактивни вещества, а също и отлагането във водата на тежки метали като
живак или кадмий, предизвикващи характерни заболявания: меркуриоза, характеризираща се с нарушаване на зрението, слуха, осезанието и болестта кадмиоза, при която се наблюдават силни болки, деформация на скелета, фрактури на костите, поражение на белите дробове.
Друг важен елемент от биосферата, от който зависи състоянието на човешкото здраве е почвата. Тежките метали - олово, кадмий, кобалт, антимон, бисмут, живак, ванадий, арсен, а също и радиоактивните отпадъци, могат да провокират различни заболявания, включително и генетични нарушения и злокачествени образувания.
СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Заболяванията на сърдечно-съдовата система заемат едно от първите места сред заболяванията на вътрешните органи. Те често са причина за загуба на работоспособността и преждевременната смърт. Най-често срещани са исхемичната болест на сърцето, ревматизъм и ревматични пороци на сърцето, ендокардити (ревматичен и бактериален), миокардити с различен произход и хипертонична болест, на които ще се спрем по-подробно.
Хипертоничната болест е заболяване, чийто основен симптом е трайното високо кръвно, обусловено от нервно-функционално нарушение на съдовия тонус. От хипертонична болест боледуват и мъже и жени, предимно над 40 години. Трябва да се прави разлика между хипертонична болест и така наречената симптоматична хипертензия, при която повишеното кръвно налягане е само симптом и то не главен. Симптоматичната хипертензия се наблюдава при оклузивни поражения на главните белодробни артерии, коарктация на аортата, атеросклероза на аортата, при нарушени функции на ендокринните жлези.
Основното значение в произхода на хипертоничната болест е пренапрежението на нервно-психичната сфера – стреса. Важен фактор за развитието на болестта е наследствеността. За развитието на това заболяване способстват също пушенето, атеросклерозата, климакса.
Ранният период на хипертоничната болест се характеризира с функционално разстройство на регулацията на съдовия тонус. В началото под влияние на стресовите ситуации се повишава възбудимостта на кората на главния мозък и хипоталамичните вегетативни центрове. Това води до спазъм на артериола на вътрешните органи, особено на белите дробове. През този период съдовото съпротивление се променя малко, но се повишава съдовото белодробно съпротивление.
По-нататък повишаването на артериалното кръвно налягане става постоянно, което се обяснява по следния начин. В регулирането на артериалното кръвно налягане участват не само пресорните, но и депресорните механизми. При хипертонична болест взаимодействието на системите се нарушава, увеличава се влиянието на пресорните механизми, което води до стабилизация на артериалната хипертензия. При това възникват качествено нови хемодинамични изменения, нарастване на общото периферно и белодробно съдово съпротивление.
Свързаната с това секреция на ренин води до още по-голямо увеличение на изработването на ангиотензин - II, стимулиращ секрецията на надбъбречната кора “хормона, задържащ натрий” – алдостерон. Като въздейства на минералната обмяна, той спомага за задържането на натрий и вода в съдовите стени, води до тяхното набъбване и свиване, което на свой ред още повече увеличава артериалното кръвно налягане.
Клиничната картина на хипертоничната болест в ранен период се характеризира предимно с невротични нарушения – обща слабост, понижена работоспособност, безсъние, главоболие, световъртеж, шум в ушите, понякога и сърцебиене. По-късно се появява задух при физическо натоварване, изкачване по стълби, бягане. Продължителната хипертонична болест води до поражение на съдовете, първо на сърцето, белите дробове, главния мозък. В късния период на болестта може да възникне сърдечна недостатъчност, свързана с пренапрежението на сърдечния мускул в резултат на повишено кръвно налягане. Често тя се проявява във вид на пристъти на сърдечна астма или се развива хронична недостатъчност на кръвообращението. Поражението на белите дробове обуславя нарушението на способността да концентрират урина, което може да доведе до задържане в организма на продукти на обмяната, подлежащи на изхвърляне с урината и развитие на уремия. При нарушения в мозъчните съдове под въздействието на високо кръвно налягане може да възникне нарушение на мозъчното кръвообращение, водещо до парализиране, нарушена чувствителност, а често и до смърт.
За да има възможност за първична и вторична профилактика на това заболяване, то трябва да бъде открито на време. Възползвайте се от компютърната диагностика като средство за ранно диагностициране.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Затлъстяването е натрупване на мазнини в организма, което води до излишна телесна маса с 20% повече от нормалните средни величини.
В зависимост от телесната маса съществуват затлъстяване I степен (когато телесната маса е с 29% по-висока от “идеалната”), II степен (когато излишната маса е 30-49%), Ш степен (когато излишната маса е 50-99%) и IV степен (когато излишната телесна маса е 100% или повече).
Затлъстяването е не само медицински, но и социален проблем, тъй като в развитите страни хората, страдащи от различни степени на затлъстяване са 20-30% от общото население.
Излишната телесна маса и затлъстяването възникват, когато постъпването с хранителния прием на енергия превишава нуждите от нея в организма. Това се увеличава с всяка изминала година и повишава риска от развитие на опасни заболявания: атеросклероза (2 пъти), хипертонична болест (3 пъти), ИБС (1,5 път), захарен диабет (4 пъти), холелитиаза (6 пъти), варикозно разширение на вените (2-3 пъти), полиостеоартроза (4 пъти), подагра (3 пъти). Основният механизъм на развитие на затлъстяването е увеличаването на количеството или обема на мастните клетки – адипоцитите и съдържанието в тях на липиди. Този процес може да се наблюдава през целия живот, но най-критични периоди за това са двата последни месеца от бременността, първата година от живота и периода на половото съзряване, когато количеството и размера на адипоцитите могат да достигат максимално значение. По този начин прекомерното хранене и излишната телесна маса в тези критични периоди представлява голям риск за развитие на затлъстяване в зряла възраст.
Днес съвсем явно липсват диети и курсове на лечение на затлъстяването. Знае се, че с първите свалени килограми се изхвърля само водата и малко количество от натрупаните въглехидрати. Още повече, че нискокалорийните диети, като заставят тъканите да освобождават белтъчините от производство на енергия като едновременно с това блокират така наречените липолитични, освобождаващи мазнините механизми. Мастните клетки се стремят да получават и да задържат дълго всяка нова молекула мазнина, тъй като тяхната задача, възложена от природата е да защитават организма от внезапни пристъпи на глад. Следователно, за да бъде човек строен, трябва да мобилизира от мастното депо мазнините, които са важен източник на енергия и да ги изпрати в тези клетки на организма, в които тази енергия ще бъде изразходвана според енергетичните нужди.
СТРЕС
В литературата понятието “стрес” се е появило преди век и половина. През 1936 година в списание “Nature”, в раздел “писма до редактора” е публикувано съобщение от канадския физиолог Ханс Селие със заглавието “Синдром, предизвикван от различни повреждащи агенти”. Още като студент Х. Селие обърнал внимание на факта, че различни инфекциозни заболявания имат сходно начало: обща умора, загуба на апетит, температура, болки в ставите. По-нататъшните експерименти показват, че и други вредни въздействия (изгаряния, замръзвания, ранявания, отравяния и други), заедно със специфичните за всяко от тях последствия, предизвикват комплекс от еднотипни биохимични, физиологични и поведенчески реакции. Х. Селие предположил, че съществува обща неспецифична реакция на организма към всяко вредно въздействие, насочена към мобилизация на защитните сили на организма. Тази реакция той нарекъл стрес. Ханс Селие открил три стадия на развитие на стреса. Първи стадий – реакция на тревога, която се изразява в мобилизацията на ресурсите на организма. Втори стадий – на съпротивлението, по време на който организмът за сметка на предишна мобилизация, успешно се справя с вредните въздействия. В този период се наблюдава повишена устойчивост към стрес. Ако действието на вредните фактори дълго не може да бъде отстранено или преодоляно настъпва третият стадий – на изтощението. През този период приспособителните възможности на организма намаляват, той по-лошо се справя с новите вредни въздействия на околната среда, увеличава се опасността от заболяванията.
Понятието “стрес” е претърпяло съществени изменения и днес се използва много широко. То означава не само реакции на физически вредни въздействия, но и на всякакви събития, предизвикващи отрицателни емоции. През 1956 г. Х. Селие публикува книга “Стресът в живота”, в която дава определение на стреса като “неспецифична (физиологична) реакция на организма на всякакви изисквания, предявени към него”.
Възникващите при стрес сложни физиологични и биохимични реакции на преобразуване са резултат от древна, еволюционно изменяща се защитна реакция. Тази реакция мигновено се е включвала у нашите предци като им е осигурявала максимална скорост на мобилизиране на силите на организма, необходими за борба с врага или бягство от него. Наследена от животните тя се включва у човека при всяка външна заплаха за организма. Обаче в съвременните условия това е един от основните източници на възникване на заболявания. При тази реакция произтича мощно изтласкване в кръвта на адреналин и норадреналин, което е осигурявало на предците ни бързо развитие на мускулната активност. Днес стресът често не изисква от човека енергични физически действия, а по-скоро, обратно, изисква се намаляване на активността, в резултат на което се повреждат органите. Обаче вредното влияние на стреса не се ограничава с това. Първоначалният тласък изтощава запаса от хормони и започва ускорен синтез на нови. Малко след стреса е достатъчно дори слабо въздействие, за да започне тяхното повишено отделяне. Именно така възникват ситуации, при които след неприятности в работата, започват разправии с близки хора за дреболии.
Как да противостоим на несгодите на ежедневието, обусловени от възникващите междуличностни конфликти, от излъганото доверие, от разрушените надежди, от неопределеното бъдеще? Съществуват определени възможности на устойчивост към стрес или обратно уязвимост към стрес, зависещи от самия човек, подвластни са на неговия разум и воля и освен това съществуват и психологически механизми, които водят до стрес или пречат да се излезе от него. Всички ние заедно и всеки поотделно носим отговорност за честотата на възникване на стрес и неговите последствия. Всеки трябва да намери своя път за развитие на психологическа и физиологическа устойчивост към отрицателните емоции и дребните несгоди. Ако го намерите ще имате двойна полза: първо - защита от възможни болести и душевни преживявания, второ – ново усещане за живота, при което не се парализирате от вледеняващ страх, ежедневните тревоги и грижи не ви изкарват от равновесие, а обратно мобилизират ви и ви изпълват с енергия.
ИМУНОПАТОЛОГИЯ
Днес е установено кои клетки от имунната система разпознават проникващите в организма чужди вещества – антигени, пускат съответните механизми, насочени към тяхното унищожаване и изработват защитни белтъчини – антитела. Нашият имунен отговор се осигурява от три главни типа клетки: макрофаги, Т-лимфоцити и В-лимфоцити. Макрофагите са фагоцити (клетки, които изяждат). Те залавят всякакви чужди частици и ги унищожават. Фагоцитарната и защитната функция на тези клетки е открита още през 1883 г. от великия руски учен Иля Илич Мечников. Но до скоро не беше известно, че те участват и в синтеза на защитните антитела. Тяхната функция се състои в това, че те представляват антигена чрез Т-лимфоцитите, които на свой ред дават “разпореждане” на В-лимфоцитите да произвеждат антитела. Затова макрофагите са получили названието си антигенпредставляващи клетки, Т-лимфоцитите - Т-хелпери (съществуват две разновидности на Т-лимфоцитите: Т-супресови и Т-килъри), а В-лифоцитите се наричат произвеждащи антитела клетки. Това трио функционира заедно, за да поддържа постоянство на нашата вътрешна среда и да защитава от болестотворни микроби.
Имунната система представлява шлифован от природата, балансиран механизъм, в който, както и в другите системи на организма, може да стане срив. Съществуват три основни вида нарушения на нейната работа.
Първият и най-разпространен тип са имунодефицитите. Те се развиват в резултат на хипо- и авитаминозата, стрес, преумора, инфекции и имат неблагоприятни симптоми. Нищо не боли, но човек е отпуснат, защитните сили на организма му са слаби, а адаптационните възможности – изтощени. В резултат на това всички заболявания се задълбочават и се превръщат в хронични. Дори са се появили следните изрази: “Не е страшен толкова грипът, колкото усложненията след него”, “Умира се не от грип, а от неговите последствия”.
Вторият тип са автоимунните разстройства, които представляват реакция на имунната система против собствените тъкани. Това е нещо като “лудост” на имунната система: вместо да пази организма от чужди вещества, тя ги трупа върху своите собствени. Примери за автоимунни разтройства са ревматоидният артрит, някои форми на заболявания на бъбреците и черния дроб, щитовидната жлеза, нервната и сърдечно-съдовата система.
Трети тип имунни разстройства са алергиите. Според прогнозите на експерти на Световната Здравна Организация XXI век ще премине под знака на алергиите, които ще станат лидер в списъка на най-разпространените болести. Името алергия през 1906 г. е обяснено от австрийския педиатър Клеменс Пирке - от двата гръцки корена, съставящи думата “allos – “друг” и “ergon” – “действие”. При някои лица, страдащи от алергии, системата на имунитета реагира на определено чуждо вещество неадекватно – с повишена чувствителност. Това чуждо вещество се нарича алерген. В ролята на алергени могат да бъдат хранителни продукти (ягоди, яйца, шоколод и други), козметика, прах, цветен прашец и други най-обикновени вещества. Към алергичните заболявания се отнася бронхиалната астма, сенната треска, копривната треска, алергичният ринит, лекарствените и хранителните алергии, серумната болест. Като цяло алергиите се делят на две групи: бърза и забавена. Първите възникват 15-20 минути след контакта с алергена, а вторите – часове или до две денонощия след контакта с алергена. Клиничните симптоми на алергията са оток на тъканите, спазми на гладката мускулатура, характерни кожни прояви и други. В редица случаи тези изменения могат да имат дълготраен и дори необратим характер.
Изход от това тежко положение е ранната диагностика и навременна профилактика.
Положението може да бъде спасено от имунокорекция, насочена към адаптация на организма към неблагоприятните фактори на околната среда и способна да оптимизира имунологичната реактивност на всеки индивид. Днес съществува определен набор от изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени от съвременно средство, използвано като имунокоректор. Основните изисквания са меко регулиращо действие, голям набор от биологични ефекти, природен (растителен) произход, прием чрез стомашно-чревния тракт, отпускане без лекарско предписание.
АНЕМИЯ
Анемията е патологично състояние, характеризиращо се с понижено количество еритроцити и (или) съдържание на хемоглобин в единица обем кръв, вследствие на общото намаляване в организма. Анемията в превод означава “безкръвие” (an - без, haima - кръв). Най-точно същността на указаните състояния определя термина “безкръвие”.
Възникването на анемията се отразява сериозно върху жизнената дейност на организма. При определена степен на анемизация се наблюдава кислороден глад на органите и тъканите – хипоксия и се развива тяхната дистрофия. Така при намалено съдържание на хипоксин в кръвта (до 70 - 80 г/л) се наблюдават начални дистрофични явления на сърдечния мускул, ако нивото му падне до 50 г/л, дистрофичните явления вече имат изразен характер. Вследствие на хипоксията в организма се натрупват недоокислени продукти на обмяната на веществата и на първо място млечната киселина, намалява резервната алкалност на кръвта, наблюдава се склонност към ацидоза, което още повече влошава състоянието на тъканите. Тежките анемии са съпроводени от значителни нарушения на тъканната обмяна, несъвместими с живота.
Днес са известни около 50 вида анемии.
Видове анемии, според произхода:
Анемии в резултат на кръвозагуба (остри и хронични).
Анемии в резултат на нарушено кръвообразуване (при недостиг в организма на желязо, необходимо за изграждане на еритроцитния хемоглобин, витамин В12, необходим за нормалната еритропоеза, про потискане дейността на костния мозък в резултат на ендогенната или екзогенната токсикоза, лъчево въздействие и други, а също и в резултат на заместване на червения костен мозък с друга тъкан – миеломни разраствания и други)
Анемии в резултат на прекомерно кръвообразуване - хемолитични, съпроводени предимно от външносъдова (вътрешноклетъчна) хемолиза на еритроцитите - в макрофагите на далака, костния мозък и черния дроб (анемии, обусловени от вродена морфологична и функционална непълноценност на еритроцитите – сфероцитарна, овалоклетъчна и други, автоимунна, хемолитична анемия), или с предимно вътрешносъдова хемолиза (при различни токсични въздействия, при преливане на несъвместима по група кръв и други).
Освен патогенната класификация съществуват и анемии, основани на друг принцип. Така се определят три групи анемии в съответствие със степента на насищане на еритроцитите с хемоглобин, т.е. по показател цвят: нормохромни (0,8-1,05), хипохромни (под 0,8) и хиперхромни (над 1,05). Към групата на хипохромните анемии, обусловени от дефицита на желязо в организма: хронична постхеморагична, гастроентерогенна, ювенилна хлороза. Хиперхромните анемии са обусловени от недостатъка в организма на витамин В12 или витамин В9. Анемиите, предизвикани от други причини обикновено протичат без значително изменение на цветовия показател на кръвта (например в резултат на силна кръвозагуба или остра хемолиза, когато намалява и общото количество на еритроцитите и хемоглобина, но тяхното съотношение остава в норма, както е при здравите хора) и се отнасят към нормохромните.
Важно условие за здровословна околна среда е наличието на чист по характеристики въздух. Основните вещества, замърсяващи атмосферата са въглеродните, азотните, серните, озоновите, метановите и оловните окиси.
Продължава разрушаването на озоновия слой на Земята, което е свързано с въздействието на някои химични съединения, особено хлорфлуорвъглеродите, които са се натрупали в продължение на дълъг период и се характеризират с висока химична стойност и срок на “живот” в атмосферата от 60 до 400 години.
В близките 20 години се предполага изтощение на слоя на стратосферния озон с 8%. Според данните изтощението с 1% води до нарастване на ултравиолетовото излъчване с 2%.
Едно от замърсяващите вещества, заслужаващи голямо внимание е сярата. При попадане в атмосферата тя се съединява с водата и образува сярна киселина. При мъгливо време тя може да проникне дълбоко в белите дробове и да порази чувствителните тъкани. Високите концентрации на серния окис повишават смъртността и увеличават количеството на бронхиалната астма. Според учени от много страни замърсяването на въздуха рязко увеличава алергичните заболявания сред населението – бронхиална астма, дерматит, хранителна алергия, които поразяват повече от 20% от населението. Техногенните замърсявания влияят върху биохимични показатели на кръвта на децата, като свидетелстват за интоксикация на организма. Веществата, съдържащи сяра водят до нарушения на нормалните ръстово-килограмови соотношения във всички възрастови групи, което обуславя дисхармоничността на физическото развитие на децата. В области, където атмосферният въздух е замърсен с никел се срещат често заболявания на дихателните органи при деца, заболявания на сърдечно-съдовата система, УНГ-органите, централната нервна система и белите дробове.
Неразделна част е водата, която удовлетворява екологичните, физиологичните, санитарно-хигиенните нужди на човека. През своя живот човек изпива около 75 тона вода. Според Световната Здравна Организация (WHO) 80% от заболяванията са свързани с водата. С питейната вода в организма на човека могат да попаднат много инфекциозни и паразитни заболявания: холера, тиф, салмонелоза, дизинтерия, вирусен хепатит, полиомиелит и много други заболявания, които са свързани със замърсяванията на питейната вода от канализацията. Освен това във водата могат да попаднат отровни вещества при екологични катастрофи. Голяма потенциална опасност в това отношение представлява изхвърлянето във водоемите на радиоактивни вещества, а също и отлагането във водата на тежки метали като
живак или кадмий, предизвикващи характерни заболявания: меркуриоза, характеризираща се с нарушаване на зрението, слуха, осезанието и болестта кадмиоза, при която се наблюдават силни болки, деформация на скелета, фрактури на костите, поражение на белите дробове.
Друг важен елемент от биосферата, от който зависи състоянието на човешкото здраве е почвата. Тежките метали - олово, кадмий, кобалт, антимон, бисмут, живак, ванадий, арсен, а също и радиоактивните отпадъци, могат да провокират различни заболявания, включително и генетични нарушения и злокачествени образувания.
СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Заболяванията на сърдечно-съдовата система заемат едно от първите места сред заболяванията на вътрешните органи. Те често са причина за загуба на работоспособността и преждевременната смърт. Най-често срещани са исхемичната болест на сърцето, ревматизъм и ревматични пороци на сърцето, ендокардити (ревматичен и бактериален), миокардити с различен произход и хипертонична болест, на които ще се спрем по-подробно.
Хипертоничната болест е заболяване, чийто основен симптом е трайното високо кръвно, обусловено от нервно-функционално нарушение на съдовия тонус. От хипертонична болест боледуват и мъже и жени, предимно над 40 години. Трябва да се прави разлика между хипертонична болест и така наречената симптоматична хипертензия, при която повишеното кръвно налягане е само симптом и то не главен. Симптоматичната хипертензия се наблюдава при оклузивни поражения на главните белодробни артерии, коарктация на аортата, атеросклероза на аортата, при нарушени функции на ендокринните жлези.
Основното значение в произхода на хипертоничната болест е пренапрежението на нервно-психичната сфера – стреса. Важен фактор за развитието на болестта е наследствеността. За развитието на това заболяване способстват също пушенето, атеросклерозата, климакса.
Ранният период на хипертоничната болест се характеризира с функционално разстройство на регулацията на съдовия тонус. В началото под влияние на стресовите ситуации се повишава възбудимостта на кората на главния мозък и хипоталамичните вегетативни центрове. Това води до спазъм на артериола на вътрешните органи, особено на белите дробове. През този период съдовото съпротивление се променя малко, но се повишава съдовото белодробно съпротивление.
По-нататък повишаването на артериалното кръвно налягане става постоянно, което се обяснява по следния начин. В регулирането на артериалното кръвно налягане участват не само пресорните, но и депресорните механизми. При хипертонична болест взаимодействието на системите се нарушава, увеличава се влиянието на пресорните механизми, което води до стабилизация на артериалната хипертензия. При това възникват качествено нови хемодинамични изменения, нарастване на общото периферно и белодробно съдово съпротивление.
Свързаната с това секреция на ренин води до още по-голямо увеличение на изработването на ангиотензин - II, стимулиращ секрецията на надбъбречната кора “хормона, задържащ натрий” – алдостерон. Като въздейства на минералната обмяна, той спомага за задържането на натрий и вода в съдовите стени, води до тяхното набъбване и свиване, което на свой ред още повече увеличава артериалното кръвно налягане.
Клиничната картина на хипертоничната болест в ранен период се характеризира предимно с невротични нарушения – обща слабост, понижена работоспособност, безсъние, главоболие, световъртеж, шум в ушите, понякога и сърцебиене. По-късно се появява задух при физическо натоварване, изкачване по стълби, бягане. Продължителната хипертонична болест води до поражение на съдовете, първо на сърцето, белите дробове, главния мозък. В късния период на болестта може да възникне сърдечна недостатъчност, свързана с пренапрежението на сърдечния мускул в резултат на повишено кръвно налягане. Често тя се проявява във вид на пристъти на сърдечна астма или се развива хронична недостатъчност на кръвообращението. Поражението на белите дробове обуславя нарушението на способността да концентрират урина, което може да доведе до задържане в организма на продукти на обмяната, подлежащи на изхвърляне с урината и развитие на уремия. При нарушения в мозъчните съдове под въздействието на високо кръвно налягане може да възникне нарушение на мозъчното кръвообращение, водещо до парализиране, нарушена чувствителност, а често и до смърт.
За да има възможност за първична и вторична профилактика на това заболяване, то трябва да бъде открито на време. Възползвайте се от компютърната диагностика като средство за ранно диагностициране.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Затлъстяването е натрупване на мазнини в организма, което води до излишна телесна маса с 20% повече от нормалните средни величини.
В зависимост от телесната маса съществуват затлъстяване I степен (когато телесната маса е с 29% по-висока от “идеалната”), II степен (когато излишната маса е 30-49%), Ш степен (когато излишната маса е 50-99%) и IV степен (когато излишната телесна маса е 100% или повече).
Затлъстяването е не само медицински, но и социален проблем, тъй като в развитите страни хората, страдащи от различни степени на затлъстяване са 20-30% от общото население.
Излишната телесна маса и затлъстяването възникват, когато постъпването с хранителния прием на енергия превишава нуждите от нея в организма. Това се увеличава с всяка изминала година и повишава риска от развитие на опасни заболявания: атеросклероза (2 пъти), хипертонична болест (3 пъти), ИБС (1,5 път), захарен диабет (4 пъти), холелитиаза (6 пъти), варикозно разширение на вените (2-3 пъти), полиостеоартроза (4 пъти), подагра (3 пъти). Основният механизъм на развитие на затлъстяването е увеличаването на количеството или обема на мастните клетки – адипоцитите и съдържанието в тях на липиди. Този процес може да се наблюдава през целия живот, но най-критични периоди за това са двата последни месеца от бременността, първата година от живота и периода на половото съзряване, когато количеството и размера на адипоцитите могат да достигат максимално значение. По този начин прекомерното хранене и излишната телесна маса в тези критични периоди представлява голям риск за развитие на затлъстяване в зряла възраст.
Днес съвсем явно липсват диети и курсове на лечение на затлъстяването. Знае се, че с първите свалени килограми се изхвърля само водата и малко количество от натрупаните въглехидрати. Още повече, че нискокалорийните диети, като заставят тъканите да освобождават белтъчините от производство на енергия като едновременно с това блокират така наречените липолитични, освобождаващи мазнините механизми. Мастните клетки се стремят да получават и да задържат дълго всяка нова молекула мазнина, тъй като тяхната задача, възложена от природата е да защитават организма от внезапни пристъпи на глад. Следователно, за да бъде човек строен, трябва да мобилизира от мастното депо мазнините, които са важен източник на енергия и да ги изпрати в тези клетки на организма, в които тази енергия ще бъде изразходвана според енергетичните нужди.
СТРЕС
В литературата понятието “стрес” се е появило преди век и половина. През 1936 година в списание “Nature”, в раздел “писма до редактора” е публикувано съобщение от канадския физиолог Ханс Селие със заглавието “Синдром, предизвикван от различни повреждащи агенти”. Още като студент Х. Селие обърнал внимание на факта, че различни инфекциозни заболявания имат сходно начало: обща умора, загуба на апетит, температура, болки в ставите. По-нататъшните експерименти показват, че и други вредни въздействия (изгаряния, замръзвания, ранявания, отравяния и други), заедно със специфичните за всяко от тях последствия, предизвикват комплекс от еднотипни биохимични, физиологични и поведенчески реакции. Х. Селие предположил, че съществува обща неспецифична реакция на организма към всяко вредно въздействие, насочена към мобилизация на защитните сили на организма. Тази реакция той нарекъл стрес. Ханс Селие открил три стадия на развитие на стреса. Първи стадий – реакция на тревога, която се изразява в мобилизацията на ресурсите на организма. Втори стадий – на съпротивлението, по време на който организмът за сметка на предишна мобилизация, успешно се справя с вредните въздействия. В този период се наблюдава повишена устойчивост към стрес. Ако действието на вредните фактори дълго не може да бъде отстранено или преодоляно настъпва третият стадий – на изтощението. През този период приспособителните възможности на организма намаляват, той по-лошо се справя с новите вредни въздействия на околната среда, увеличава се опасността от заболяванията.
Понятието “стрес” е претърпяло съществени изменения и днес се използва много широко. То означава не само реакции на физически вредни въздействия, но и на всякакви събития, предизвикващи отрицателни емоции. През 1956 г. Х. Селие публикува книга “Стресът в живота”, в която дава определение на стреса като “неспецифична (физиологична) реакция на организма на всякакви изисквания, предявени към него”.
Възникващите при стрес сложни физиологични и биохимични реакции на преобразуване са резултат от древна, еволюционно изменяща се защитна реакция. Тази реакция мигновено се е включвала у нашите предци като им е осигурявала максимална скорост на мобилизиране на силите на организма, необходими за борба с врага или бягство от него. Наследена от животните тя се включва у човека при всяка външна заплаха за организма. Обаче в съвременните условия това е един от основните източници на възникване на заболявания. При тази реакция произтича мощно изтласкване в кръвта на адреналин и норадреналин, което е осигурявало на предците ни бързо развитие на мускулната активност. Днес стресът често не изисква от човека енергични физически действия, а по-скоро, обратно, изисква се намаляване на активността, в резултат на което се повреждат органите. Обаче вредното влияние на стреса не се ограничава с това. Първоначалният тласък изтощава запаса от хормони и започва ускорен синтез на нови. Малко след стреса е достатъчно дори слабо въздействие, за да започне тяхното повишено отделяне. Именно така възникват ситуации, при които след неприятности в работата, започват разправии с близки хора за дреболии.
Как да противостоим на несгодите на ежедневието, обусловени от възникващите междуличностни конфликти, от излъганото доверие, от разрушените надежди, от неопределеното бъдеще? Съществуват определени възможности на устойчивост към стрес или обратно уязвимост към стрес, зависещи от самия човек, подвластни са на неговия разум и воля и освен това съществуват и психологически механизми, които водят до стрес или пречат да се излезе от него. Всички ние заедно и всеки поотделно носим отговорност за честотата на възникване на стрес и неговите последствия. Всеки трябва да намери своя път за развитие на психологическа и физиологическа устойчивост към отрицателните емоции и дребните несгоди. Ако го намерите ще имате двойна полза: първо - защита от възможни болести и душевни преживявания, второ – ново усещане за живота, при което не се парализирате от вледеняващ страх, ежедневните тревоги и грижи не ви изкарват от равновесие, а обратно мобилизират ви и ви изпълват с енергия.
ИМУНОПАТОЛОГИЯ
Днес е установено кои клетки от имунната система разпознават проникващите в организма чужди вещества – антигени, пускат съответните механизми, насочени към тяхното унищожаване и изработват защитни белтъчини – антитела. Нашият имунен отговор се осигурява от три главни типа клетки: макрофаги, Т-лимфоцити и В-лимфоцити. Макрофагите са фагоцити (клетки, които изяждат). Те залавят всякакви чужди частици и ги унищожават. Фагоцитарната и защитната функция на тези клетки е открита още през 1883 г. от великия руски учен Иля Илич Мечников. Но до скоро не беше известно, че те участват и в синтеза на защитните антитела. Тяхната функция се състои в това, че те представляват антигена чрез Т-лимфоцитите, които на свой ред дават “разпореждане” на В-лимфоцитите да произвеждат антитела. Затова макрофагите са получили названието си антигенпредставляващи клетки, Т-лимфоцитите - Т-хелпери (съществуват две разновидности на Т-лимфоцитите: Т-супресови и Т-килъри), а В-лифоцитите се наричат произвеждащи антитела клетки. Това трио функционира заедно, за да поддържа постоянство на нашата вътрешна среда и да защитава от болестотворни микроби.
Имунната система представлява шлифован от природата, балансиран механизъм, в който, както и в другите системи на организма, може да стане срив. Съществуват три основни вида нарушения на нейната работа.
Първият и най-разпространен тип са имунодефицитите. Те се развиват в резултат на хипо- и авитаминозата, стрес, преумора, инфекции и имат неблагоприятни симптоми. Нищо не боли, но човек е отпуснат, защитните сили на организма му са слаби, а адаптационните възможности – изтощени. В резултат на това всички заболявания се задълбочават и се превръщат в хронични. Дори са се появили следните изрази: “Не е страшен толкова грипът, колкото усложненията след него”, “Умира се не от грип, а от неговите последствия”.
Вторият тип са автоимунните разстройства, които представляват реакция на имунната система против собствените тъкани. Това е нещо като “лудост” на имунната система: вместо да пази организма от чужди вещества, тя ги трупа върху своите собствени. Примери за автоимунни разтройства са ревматоидният артрит, някои форми на заболявания на бъбреците и черния дроб, щитовидната жлеза, нервната и сърдечно-съдовата система.
Трети тип имунни разстройства са алергиите. Според прогнозите на експерти на Световната Здравна Организация XXI век ще премине под знака на алергиите, които ще станат лидер в списъка на най-разпространените болести. Името алергия през 1906 г. е обяснено от австрийския педиатър Клеменс Пирке - от двата гръцки корена, съставящи думата “allos – “друг” и “ergon” – “действие”. При някои лица, страдащи от алергии, системата на имунитета реагира на определено чуждо вещество неадекватно – с повишена чувствителност. Това чуждо вещество се нарича алерген. В ролята на алергени могат да бъдат хранителни продукти (ягоди, яйца, шоколод и други), козметика, прах, цветен прашец и други най-обикновени вещества. Към алергичните заболявания се отнася бронхиалната астма, сенната треска, копривната треска, алергичният ринит, лекарствените и хранителните алергии, серумната болест. Като цяло алергиите се делят на две групи: бърза и забавена. Първите възникват 15-20 минути след контакта с алергена, а вторите – часове или до две денонощия след контакта с алергена. Клиничните симптоми на алергията са оток на тъканите, спазми на гладката мускулатура, характерни кожни прояви и други. В редица случаи тези изменения могат да имат дълготраен и дори необратим характер.
Изход от това тежко положение е ранната диагностика и навременна профилактика.
Положението може да бъде спасено от имунокорекция, насочена към адаптация на организма към неблагоприятните фактори на околната среда и способна да оптимизира имунологичната реактивност на всеки индивид. Днес съществува определен набор от изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени от съвременно средство, използвано като имунокоректор. Основните изисквания са меко регулиращо действие, голям набор от биологични ефекти, природен (растителен) произход, прием чрез стомашно-чревния тракт, отпускане без лекарско предписание.
АНЕМИЯ
Анемията е патологично състояние, характеризиращо се с понижено количество еритроцити и (или) съдържание на хемоглобин в единица обем кръв, вследствие на общото намаляване в организма. Анемията в превод означава “безкръвие” (an - без, haima - кръв). Най-точно същността на указаните състояния определя термина “безкръвие”.
Възникването на анемията се отразява сериозно върху жизнената дейност на организма. При определена степен на анемизация се наблюдава кислороден глад на органите и тъканите – хипоксия и се развива тяхната дистрофия. Така при намалено съдържание на хипоксин в кръвта (до 70 - 80 г/л) се наблюдават начални дистрофични явления на сърдечния мускул, ако нивото му падне до 50 г/л, дистрофичните явления вече имат изразен характер. Вследствие на хипоксията в организма се натрупват недоокислени продукти на обмяната на веществата и на първо място млечната киселина, намалява резервната алкалност на кръвта, наблюдава се склонност към ацидоза, което още повече влошава състоянието на тъканите. Тежките анемии са съпроводени от значителни нарушения на тъканната обмяна, несъвместими с живота.
Днес са известни около 50 вида анемии.
Видове анемии, според произхода:
Анемии в резултат на кръвозагуба (остри и хронични).
Анемии в резултат на нарушено кръвообразуване (при недостиг в организма на желязо, необходимо за изграждане на еритроцитния хемоглобин, витамин В12, необходим за нормалната еритропоеза, про потискане дейността на костния мозък в резултат на ендогенната или екзогенната токсикоза, лъчево въздействие и други, а също и в резултат на заместване на червения костен мозък с друга тъкан – миеломни разраствания и други)
Анемии в резултат на прекомерно кръвообразуване - хемолитични, съпроводени предимно от външносъдова (вътрешноклетъчна) хемолиза на еритроцитите - в макрофагите на далака, костния мозък и черния дроб (анемии, обусловени от вродена морфологична и функционална непълноценност на еритроцитите – сфероцитарна, овалоклетъчна и други, автоимунна, хемолитична анемия), или с предимно вътрешносъдова хемолиза (при различни токсични въздействия, при преливане на несъвместима по група кръв и други).
Освен патогенната класификация съществуват и анемии, основани на друг принцип. Така се определят три групи анемии в съответствие със степента на насищане на еритроцитите с хемоглобин, т.е. по показател цвят: нормохромни (0,8-1,05), хипохромни (под 0,8) и хиперхромни (над 1,05). Към групата на хипохромните анемии, обусловени от дефицита на желязо в организма: хронична постхеморагична, гастроентерогенна, ювенилна хлороза. Хиперхромните анемии са обусловени от недостатъка в организма на витамин В12 или витамин В9. Анемиите, предизвикани от други причини обикновено протичат без значително изменение на цветовия показател на кръвта (например в резултат на силна кръвозагуба или остра хемолиза, когато намалява и общото количество на еритроцитите и хемоглобина, но тяхното съотношение остава в норма, както е при здравите хора) и се отнасят към нормохромните.
