Получава се от евтини нискокачествени растителни масла, включително и от соя, които чрез хидрогенизация се превръщат в твърд на стайна температура и много по-траен от маслото продукт.
Хидрогенизация = добавяне на Н2 (водородни) атоми към двойните връзки в молекулите на ненаситените мастни киселини, съдържащи се главно в растителните масла, и ги превръщат в наситени. Това става при високо налягане и температура от 120 до 210˚С + метален катализатор. Така голяма част от мастните киселини, които нормално съществуват в тъй наречената цисконфигурация, преминават в неестествената трансформа.
Хранителните мазнини, които се приемат, определят състава на клетъчната мембрана, а оттам и правилните функции на клетката.
Хранителните мазнини играят роля на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини A, D, E и K и са единственият доставчик на полиненаситените есенциални мастни киселини (ЕМК) (незаменими, които организмът не може сам да си синтезира), приемът на достатъчно количество от които е важен фактор за правилното функциониране на имунната система. Приемайки есенциалните мастни киселини, организмът може да синтезира всички други мастни киселини, които са му необходими.
ЕМК включват 2 основни класа: омега-3 и омега-6 мастни киселини.
ЕМК служат за:
- изграждане на здрави клетъчни мембрани;
- намаляване на холестерола и на сърдечносъдовите заболявания;
- предшестват образуването на простагландините (хормони, свързани с възпалителните процеси);
- участие в пренасянето на О2 (кислорода) от въздуха през алвеолните мембрани до хемоглобина в кръвта и после - през клетъчните мембрани до митохондриите в клетката;
- недостигът им е причина за голям брой заболявания.
ЕМК се усвояват пълноценно при наличие на витамини и микроелементи.
Най-богати източници на ЕМК са студеноводните риби - треска, скумрия, тон, херинга, сардина, рибеното масло, студенопресованите масла от ленено семе, рапица, вечерна иглика, пшеничен зародиш, някои ядки.
ЕМК са неустойчиви и лесно се разграждат при контакт с въздуха и при топлинна обработка.
Трансмастните киселини (трансформите) (маргарин):
Организмът е пригоден да смила цисконфигурации, каквито има в природата, а не трансформи на мастните киселини, затова последните се трупат по клетъчните мембрани и на други места. Съдържанието на трансмастни киселини в мембраната на клетките би трябвало да е 0 (нула), а сега при някои хора то е 20%. Така се нарушават: защитните функции на клетъчната мембрана, клетъчното хранене и междуклетъчния транспорт.
Трансмастните киселини променят нормалния механизъм на преобразуване на холестерола и това повишава количеството му в кръвта. Освен това се повишава количеството на липопротеините с ниска плътност атеросклероза, а се намалява количеството на липопротеините сþ(ЛНП) висока плътност (ЛВП), които защитават сърдечно-съдовата система от първите.
Трансмастните киселини (маргаринът) са по-опасни от наситените мастни киселини в маслото и сланината по отношение на атеросклероза. Маргаринът повишава честотата на инфарктите със смъртен изход. Трансмастните киселини постъпват и в кърмата, за сметка на ЕМК, които намаляват.
Трансмастните киселини повишават количеството на простагландините Е2 (хормони, които засилват възпалителните реакции), а потискат образуването на простагландини Е1 и Е3, имащи противовъзпалителен ефект. Простагландините регулират много метаболитни функции и дори малка промяна в количеството им може да промени алергичната нагласа на организма, кръвосъсирването, кръвното налягане, имунната защита и др.
При хидрогенизацията се образуват множество различни химически съединения, които на са изследвани, така че в маргарина има токсични метали (например Аl, Ni (никел), които са добавени като катализатори), които се натрупват в клетките и в нервната система и потискат различни ензимни системи и клетъчни функции. При превръщане на олиото в маргарин, освен че се премахват есенциалните мастни киселини (ЕМК), се премахват и всички протеини, витамини, микроелементи и фибри. В Дания допустимото количество трансмастни киселини в хранителните продукти е 0.1%, а в САЩ маргарините съдържат до 50% трансмастни киселини.
Свиневъдите в САЩ не хранят животните си с маргарин, защото знаят че така те ще умрат.
Маргарините, продавани като натурални продукти, съдържат едни и същи негодни за консумация мазнини, дори когато носят името на някой известен лечител. Но маслената индустрия печели пари и не се интересува от здравето на хората. За 1981 г. продажбите й възлизат на 40 млрд.$, а за 1992 г. - 80 млрд.$.
. Не само маргаринът, но и всички продукти, на които пише "хидрогенизирано" или "частично-хидрогенизирано", е добре да се избягват. Към маргарините спадат и т.нар. шортънинги, ползвани за пържене, за сладкарски изделия и др. Рафинираните масла (например слънчогледовото) също съдържат малко количество трансмастни киселини, а голяма част от витамините (например вит.Е) са унищожени от високата температура и от различните токсични добавки (катализатори), които впрочем остават в олиото. Най здравословни са студенопресованите масла и топеното масло (гхий). Бадемово масло,фъстъчено масло,зехтин(extra vergine),авокадо,маслини,всички ядки особено(бадем,лешник,кашу- сурови).
Какво е значението на билките, плодовете, храненето, диетите, витамините, микро макро елементите, нутриентите,клетъчното хранене, антиоксидантите, детоксикаторите, стандарти на производство, екологично чисти продукти, здравословния начин на живот, екологични проблеми, стрес,етапите назамърсяването на организма, окисите и токсините, хранителната плътност на храните.
МАРГАРИНЪТ - храна или пластмаса?
Маргаринът е провъзгласен за по-безопасен и по-евтин заместител на маслото.
Добре дошли
Приятно четене и разглеждане,и всеки да намери нещо полезно за себе си.