Текат по тялото жизнени сокове, И в черния дроб са скрити техните извори. Щади премного черния дроб.На него всички органи дължат живота си. Запомни, в това е целия смисъл: Здрав дух на черен дроб – и организмът ще бъде здрав. (Авицена)
Тези редове на мъдрият арабски целител, по най-добрият начин отразяват значението на здравия черен дроб за здравето на целия организъм. Действително, лошо работещият черен дроб – това винаги довежда до огромен стрес за всички човешки системи, влачейки след себе си редица опасни нарушения. Въпросът, как да защитим този орган от негативно въздействие, е вълнувал хората винаги, а към днешния ден той е особено актуален: медицински данни говорят за това, че последните десетилетия са донесли нова вълна от заболявания на черния дроб, в това число вирусния хепатит, заставяйки ни особено внимателно да се отнасяме към условията на неговата профилактика.
В нашия организъм черният дроб е разположен непосредствено под диафрагмата, от дясната страна по ребрата и в по-голямата си част е защитен от скелета на гръдния кош. Черният дроб е един от най-големите органи в човешкото тяло, играе важна роля в храносмилането и обмяната на веществата. Това е централен орган на хемостазата в организма. Към основните функции на черния дроб се относят обмяната на белтъците, мазнините, въглеводородите, витамините; водния и минерален обмен, пигментния обмен, секрецията на жлъчка и детоксикационна функция. По време на целия ни живот черният дроб изпълнява доста сложна и многостранна функция, явява се ключово звено в системата на детоксикация, участва в обезвреждането на редица ендогенни токсични продукти на клетъчния метаболизъм или на вещества, постъпили от вън. В този си вид, черният дроб влияе върху дейността на всички органи и системи: ако само за няколко часа той прекрати своята работа , веднага ще настъпи отравяне на целия организъм с токсични вещества.
Черният дроб играе важна роля в процеса на обмяната на веществата, като взема активно участие в синтеза на белтъци, въглеводороди, мазнини, обезпечава тяхното хранене, химическото им «превръщане» и последващото им постъпване в кръвта и лимфата.. Възможно е именно заради тези му характеристики, тибетските лекари да са го нарекли някога «голямата царица». А съвременните лекари са го нарекли «биохимична лаборатория», именно заради неговия «обменен фонд» организмът получава много необходими вещества. Така, черният дроб регулира съдържанието на захар в кръвта, синтезирайки глюкозата и преобразувайки я в гликоген – главен източник на енергия за организма. Черният дроб играе водеща роля в обмяната на липиди – неутрални мазнини, мастни киселини, фосфолипиди, холестерин. Участието на черния дроб в обмяната на липидите е тясно свързано с неговата жлъчеотделителна функция: жлъчката активно участва в разграждането на мазнините, тяхната асимилация в червата и подобрява процеса на храносмилане. Черният дроб – това е своеобразно “депо” на кръвта: около 1,5 литра преминават през черния дроб за 1 минута, като в съдовете на този орган могат да се намират до 10% от общото количество кръв на човека.
Функционалните и морфологични особености на черния дроб често стават обек на поражение при много инфекциозни и неинфекциозни заболявания. . Заболяванията на черния дроб са много разнообразни: те могат да бъдат наследствени и придобити, първични (собствено заболяване на черния дроб) и вторични (поражения на черния дроб причинени от други заболявания). Условно всички те се делят на две групи: дифузни заболявания, когато възпалителния процес е поразил целия черен дроб и локални процеси (отоци, кисти).
Към заболяване на черния дроб нерядко довеждат инфекции (вирусен хепатит, остра жълта треска) и интоксикации напр. както ендогенна (уремия), така и екзогена (алкохол, хепатотропни замърсители, хранителни отравяния). Голямо значение имат и разстройствата на кръвообращението, нарушение на храненето и обмяната на веществата.
Значителна част от заболяванията на черния дроб съставляват острия вирусен и хроничен хепатит. Острия вирусен хепатит – най-разпространената и опасна група инфекциозни заболявания, предизвикани от специфични вируси. Към настоящия момент са познати 6 типа хепатопатогенни вируси: А, В, С, D, E и G, благодарение на които възникват около 90% от всички случаи на вирусния хепатит.
Хроничния хепатит е наречен дифузно възпалително-дисторофично поражение на черния дроб, което може да възникне в резултат на токсичното въздействие върху черния дроб от алкохол или лекарствени препарати, като в същото време една от основните причини за развитието на това заболяване се явява като правило вирусния хепатит B, C или D.
В следствие на това заболяване може да се появи цироза на черния дроб – хронично прогресиращо заболяване, което се характеризира с дистрофия и некроза на чернодробните клетки и с тяхното постепенно заместване от разрастваща се съединителна тъкан, което довежда до нарушение на структурата и функцията на черния дроб и развитие на хронична чернодробна недостатъчност. Терминът «цироза на черния дроб» (от гръцки kirrhos – «рижав») е въведен от Р. Лаэнек през 1819 година, имайки предвид особените морфолични изменения в органа (черният дроб придобива рижав цвят).
Проявите на това заболяване са много различни, но при всички съществуват редица общи характерни симптоми. При всички заболявания на черния дроб се снижава неговата обезвреждаща функция и се увеличава количеството на продуктите от разпада на белтъците в кръвта. Жълтеницата – един от най-важните симптоми на заболяване на черния дроб, развиваща се в следствие на натрупване на излишно количество на билирубин в кръвта. Най-рано от всичко тя се изявява върху бялото на очите (склерите). При много заболявания на черния дроб се наблюдава диспептичен дисдром, за който е характерно наличие на болка и усещане на тежест в дясното подребрие, отсъствие на апетит, тежест, горчивина в устата и непоносимост към мазната храна.
Заедно със всички споменати причини, към заболяване на черния дроб довеждат системното преяждане, медикаментозни поражения, нарушение на имунитета, сърдечна недостатъчност, която може да предизвика застой на кръвния поток в черния дроб, а също и стреса.
Черният дроб се явява орган, който най-тежко се поразява при дълга, системна употреба на алкохолни напитки. Етанолът бързо се всмуква в стомашно-чревния тракт, едва 2-10 % от него се извежда чрез бъбреците и белия дроб, останалата част се метаболизира в черния дроб с помощта на окислителни механизми. Етанолът нарушава структурата и функционалната активност на черния дроб. В резултат се нарушават обмяната на веществата, снижава се продукцията на жлъчка, способността на организма да усвоява белтъците, мазнините и мастноразтворимите витамини, което довежда до хроничен дефицит на много биологично активни вещества. И обратно, регулярното постъпване в нашият организъм на минерали и витамини – това е необходимо условия за поддържане на нормалното функциониране на черния дроб, защото се натрупват мастноразтворимите витамини А, Е, D и К.. Обмяната на витамин А на всички етапи пряко зависи от функциите на черния дроб, при заболяване на органа се нарушава негото всмукване в червата, натрупването му в чернодробните тъкани и постъпването му в кръвта. Витамин А участва във формирането на зрителния пигмент, необходим за нормалното развития на епителиалните тъкани. Витамин Е инхибира процесите на окисление и недостатъчното му количство в организма довежда до увреждане на чернодробния паренхимн. Витамин Е оказва регулиращо влияние върху метаболизма на белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, в това число А и D, които оказват изразен положителен ефект върху дейността на различни системи на организма: Поддържат функцията на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези, кръвотворенето. Благодарение на наличието на антиоксидантни свойства, витамините А и Е притежвата способността леко да встъпват във взаимодействие със свободните радикали,(активни форми на кислорода), лишавайки ги от тяхната опасна активност. Това обуслявя спирането на процесите на окисляване на липидите, белтъците и другите компоненти на клетките и ги защитава от увреждания. Антиоксидантни свойства притежва също така аскорбиновата киселина. Витамин С проявява противомикробно и противовирусно действие, стимулира детоксикиращите ферменти в системата на черния дроб, нормализират процесите на кръвотворене.
Съвместното действие на гореспоменатите витамини усилват ефекта на още един необходим за здравето на черния дроб елемент – селен. Селенът влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ферменти, които защитават клетките от натрупване на продукти на окислението, предпазвайки от увреждане нейният ядрен апарат. Многобройни изследвания от последните десетилетия показват, че нарушенията в работата на антиоксидантната система, довеждат до снижаване защитните функции на клетката и нейният генетичен материал, увеличава се риска от увреждащото действие на агресивните форми на кислорода, и по този начин се повишава риска от развитие на онкологични заболявания.
Обмянната на болшинството витамини от групата В е непосредствено свързана с функциите на черния дроб. Витамин В6 (пиридоксин) влиза в състава на активния център на многобройни ферменти, катализиращи разнообразните превръщения на аминокиселините. Този витамин, редом с гореизброените витамини, се използва преди всичко за нормализиране на обмяната на веществата, което и обределя неговото значение за профилактиката на заболяванията на черния дроб. Неговото допълнително въвеждане в организма е особено необходимо за болни, дълго време употребяващи антибиотици и други лекарствени препарати.
Витамин В12 в състава на ферменти участва в белтъчния, мастния и въглехидратния обмен. Витамин В12 нормализира (в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6) обмяната на метионина, предотвратяващ мастното израждане на черния дроб. Наблюдения в хода на лечение на болни от вирусен хепатит показали, че при приемането на витамини В6 и В12 е целесъобразно да се добавя и фолиева киселина (В9) – това способства да се повиши ефективността на черния дроб и се съкращава престоя на болните в клиниката. Подобен ефект се обяваснява с това, че витамините от групата В действат най-вече ефективно в комплекс, защото притежават синергично действие - – това е способността да усилват действието един на друг. А комплексната употреба на всички изброени витамини и минерални вещества увеличава тяхното лечебно въздействие и способстват за профилактиката на заболявания на черния дроб, обезпечавайки в същото време най-нормалното функциониране на целия организъм.
Тези редове на мъдрият арабски целител, по най-добрият начин отразяват значението на здравия черен дроб за здравето на целия организъм. Действително, лошо работещият черен дроб – това винаги довежда до огромен стрес за всички човешки системи, влачейки след себе си редица опасни нарушения. Въпросът, как да защитим този орган от негативно въздействие, е вълнувал хората винаги, а към днешния ден той е особено актуален: медицински данни говорят за това, че последните десетилетия са донесли нова вълна от заболявания на черния дроб, в това число вирусния хепатит, заставяйки ни особено внимателно да се отнасяме към условията на неговата профилактика.
В нашия организъм черният дроб е разположен непосредствено под диафрагмата, от дясната страна по ребрата и в по-голямата си част е защитен от скелета на гръдния кош. Черният дроб е един от най-големите органи в човешкото тяло, играе важна роля в храносмилането и обмяната на веществата. Това е централен орган на хемостазата в организма. Към основните функции на черния дроб се относят обмяната на белтъците, мазнините, въглеводородите, витамините; водния и минерален обмен, пигментния обмен, секрецията на жлъчка и детоксикационна функция. По време на целия ни живот черният дроб изпълнява доста сложна и многостранна функция, явява се ключово звено в системата на детоксикация, участва в обезвреждането на редица ендогенни токсични продукти на клетъчния метаболизъм или на вещества, постъпили от вън. В този си вид, черният дроб влияе върху дейността на всички органи и системи: ако само за няколко часа той прекрати своята работа , веднага ще настъпи отравяне на целия организъм с токсични вещества.
Черният дроб играе важна роля в процеса на обмяната на веществата, като взема активно участие в синтеза на белтъци, въглеводороди, мазнини, обезпечава тяхното хранене, химическото им «превръщане» и последващото им постъпване в кръвта и лимфата.. Възможно е именно заради тези му характеристики, тибетските лекари да са го нарекли някога «голямата царица». А съвременните лекари са го нарекли «биохимична лаборатория», именно заради неговия «обменен фонд» организмът получава много необходими вещества. Така, черният дроб регулира съдържанието на захар в кръвта, синтезирайки глюкозата и преобразувайки я в гликоген – главен източник на енергия за организма. Черният дроб играе водеща роля в обмяната на липиди – неутрални мазнини, мастни киселини, фосфолипиди, холестерин. Участието на черния дроб в обмяната на липидите е тясно свързано с неговата жлъчеотделителна функция: жлъчката активно участва в разграждането на мазнините, тяхната асимилация в червата и подобрява процеса на храносмилане. Черният дроб – това е своеобразно “депо” на кръвта: около 1,5 литра преминават през черния дроб за 1 минута, като в съдовете на този орган могат да се намират до 10% от общото количество кръв на човека.
Функционалните и морфологични особености на черния дроб често стават обек на поражение при много инфекциозни и неинфекциозни заболявания. . Заболяванията на черния дроб са много разнообразни: те могат да бъдат наследствени и придобити, първични (собствено заболяване на черния дроб) и вторични (поражения на черния дроб причинени от други заболявания). Условно всички те се делят на две групи: дифузни заболявания, когато възпалителния процес е поразил целия черен дроб и локални процеси (отоци, кисти).
Към заболяване на черния дроб нерядко довеждат инфекции (вирусен хепатит, остра жълта треска) и интоксикации напр. както ендогенна (уремия), така и екзогена (алкохол, хепатотропни замърсители, хранителни отравяния). Голямо значение имат и разстройствата на кръвообращението, нарушение на храненето и обмяната на веществата.
Значителна част от заболяванията на черния дроб съставляват острия вирусен и хроничен хепатит. Острия вирусен хепатит – най-разпространената и опасна група инфекциозни заболявания, предизвикани от специфични вируси. Към настоящия момент са познати 6 типа хепатопатогенни вируси: А, В, С, D, E и G, благодарение на които възникват около 90% от всички случаи на вирусния хепатит.
Хроничния хепатит е наречен дифузно възпалително-дисторофично поражение на черния дроб, което може да възникне в резултат на токсичното въздействие върху черния дроб от алкохол или лекарствени препарати, като в същото време една от основните причини за развитието на това заболяване се явява като правило вирусния хепатит B, C или D.
В следствие на това заболяване може да се появи цироза на черния дроб – хронично прогресиращо заболяване, което се характеризира с дистрофия и некроза на чернодробните клетки и с тяхното постепенно заместване от разрастваща се съединителна тъкан, което довежда до нарушение на структурата и функцията на черния дроб и развитие на хронична чернодробна недостатъчност. Терминът «цироза на черния дроб» (от гръцки kirrhos – «рижав») е въведен от Р. Лаэнек през 1819 година, имайки предвид особените морфолични изменения в органа (черният дроб придобива рижав цвят).
Проявите на това заболяване са много различни, но при всички съществуват редица общи характерни симптоми. При всички заболявания на черния дроб се снижава неговата обезвреждаща функция и се увеличава количеството на продуктите от разпада на белтъците в кръвта. Жълтеницата – един от най-важните симптоми на заболяване на черния дроб, развиваща се в следствие на натрупване на излишно количество на билирубин в кръвта. Най-рано от всичко тя се изявява върху бялото на очите (склерите). При много заболявания на черния дроб се наблюдава диспептичен дисдром, за който е характерно наличие на болка и усещане на тежест в дясното подребрие, отсъствие на апетит, тежест, горчивина в устата и непоносимост към мазната храна.
Заедно със всички споменати причини, към заболяване на черния дроб довеждат системното преяждане, медикаментозни поражения, нарушение на имунитета, сърдечна недостатъчност, която може да предизвика застой на кръвния поток в черния дроб, а също и стреса.
Черният дроб се явява орган, който най-тежко се поразява при дълга, системна употреба на алкохолни напитки. Етанолът бързо се всмуква в стомашно-чревния тракт, едва 2-10 % от него се извежда чрез бъбреците и белия дроб, останалата част се метаболизира в черния дроб с помощта на окислителни механизми. Етанолът нарушава структурата и функционалната активност на черния дроб. В резултат се нарушават обмяната на веществата, снижава се продукцията на жлъчка, способността на организма да усвоява белтъците, мазнините и мастноразтворимите витамини, което довежда до хроничен дефицит на много биологично активни вещества. И обратно, регулярното постъпване в нашият организъм на минерали и витамини – това е необходимо условия за поддържане на нормалното функциониране на черния дроб, защото се натрупват мастноразтворимите витамини А, Е, D и К.. Обмяната на витамин А на всички етапи пряко зависи от функциите на черния дроб, при заболяване на органа се нарушава негото всмукване в червата, натрупването му в чернодробните тъкани и постъпването му в кръвта. Витамин А участва във формирането на зрителния пигмент, необходим за нормалното развития на епителиалните тъкани. Витамин Е инхибира процесите на окисление и недостатъчното му количство в организма довежда до увреждане на чернодробния паренхимн. Витамин Е оказва регулиращо влияние върху метаболизма на белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, в това число А и D, които оказват изразен положителен ефект върху дейността на различни системи на организма: Поддържат функцията на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези, кръвотворенето. Благодарение на наличието на антиоксидантни свойства, витамините А и Е притежвата способността леко да встъпват във взаимодействие със свободните радикали,(активни форми на кислорода), лишавайки ги от тяхната опасна активност. Това обуслявя спирането на процесите на окисляване на липидите, белтъците и другите компоненти на клетките и ги защитава от увреждания. Антиоксидантни свойства притежва също така аскорбиновата киселина. Витамин С проявява противомикробно и противовирусно действие, стимулира детоксикиращите ферменти в системата на черния дроб, нормализират процесите на кръвотворене.
Съвместното действие на гореспоменатите витамини усилват ефекта на още един необходим за здравето на черния дроб елемент – селен. Селенът влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ферменти, които защитават клетките от натрупване на продукти на окислението, предпазвайки от увреждане нейният ядрен апарат. Многобройни изследвания от последните десетилетия показват, че нарушенията в работата на антиоксидантната система, довеждат до снижаване защитните функции на клетката и нейният генетичен материал, увеличава се риска от увреждащото действие на агресивните форми на кислорода, и по този начин се повишава риска от развитие на онкологични заболявания.
Обмянната на болшинството витамини от групата В е непосредствено свързана с функциите на черния дроб. Витамин В6 (пиридоксин) влиза в състава на активния център на многобройни ферменти, катализиращи разнообразните превръщения на аминокиселините. Този витамин, редом с гореизброените витамини, се използва преди всичко за нормализиране на обмяната на веществата, което и обределя неговото значение за профилактиката на заболяванията на черния дроб. Неговото допълнително въвеждане в организма е особено необходимо за болни, дълго време употребяващи антибиотици и други лекарствени препарати.
Витамин В12 в състава на ферменти участва в белтъчния, мастния и въглехидратния обмен. Витамин В12 нормализира (в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6) обмяната на метионина, предотвратяващ мастното израждане на черния дроб. Наблюдения в хода на лечение на болни от вирусен хепатит показали, че при приемането на витамини В6 и В12 е целесъобразно да се добавя и фолиева киселина (В9) – това способства да се повиши ефективността на черния дроб и се съкращава престоя на болните в клиниката. Подобен ефект се обяваснява с това, че витамините от групата В действат най-вече ефективно в комплекс, защото притежават синергично действие - – това е способността да усилват действието един на друг. А комплексната употреба на всички изброени витамини и минерални вещества увеличава тяхното лечебно въздействие и способстват за профилактиката на заболявания на черния дроб, обезпечавайки в същото време най-нормалното функциониране на целия организъм.
