Диетичното хранене е особено важен фактор не само за т.нар. здравословен начин на живот, но и за всякакъв вид лечение. Важно изискване при изграждането на диета е тя да бъде съставена от разнообразни продукти. Това разнообразие трябва да се осъществява както при съставяне на дневното, седмичното и месечното меню, така и за отделните хранения, дори ястия.
Зърнените храни и варивата, млякото и яйцата, месото и рибата, плодовете и зеленчуците трябва да се включват в диетичните ястия в подходяща форма и съчетание. При някои заболявания това е невъзможно, тъй като диетата по начало е свързана с известно ограничение на храната. Друго съществено изискване към диетата е тя да отговаря или да се доближава до рационалното съотношение между белтъчини, мазнини и въглехидрати /например 1:1:4, а в редица случаи - 1:0,8:3/. При много заболявания, особено в активния им стадий, това съотношение временно може да бъде променено. Например при вирусен хепатит в течение на месец-два болните приемат дневно 500-600 грама въглехидрати, 10-30 грама белтъчини и съвсем минимално количество мазнини /до 5 грама/. В оздравителния период на болестта обаче количеството на белтъчините дневно се покачва на 90-100 грама, мазнините на 5060 грама дневно, а въглехидратите остават в голямо количество - 500 грама дневно.
Важно изискване към диетата е възможно максимално съобразяване на изгражданите диетични режими с вкусовите изисквания на отделното лице, особено на болния с неговите конкретни физиологични потребности от хранителни вещества и енергия, с особеностите на неговата обмяна, както и с особеностите на националните и регионалните традиции, на географския район.
Изискване към диетата е тя да бъде механично, термично и химично щадеща. Например при захарен диабет значително се намаляват въглехидратите и рязко се ограничават най-вече глюкозата, фруктозата /плодова захар/, захарозата, като се постига химично щадене на болния орган /панкреас/. При хронично възпаление на дебелото черво храната не съдържа целулоза и други "баластни вещества", и по такъв начин се предотвратява дразнещо действие на тези съставки върху червото и се подтиска развитието на бактериална флора в него. Такава диета е механично щадеща за болния орган.
Друго важно изискване е кулинарната обработка на храната. Например при хроничен гастрит и язвена болест приготвянето на храната трябва да изключва пържене и добавка на остри подправки. Храната се приготвя във вид на супи, пюрета, каши, варено, печено, готвено на пара, задушено. По такъв начин мазнините не се окисляват до вещества, дразнещи стомашната лигавица.
Много важно е разпределението на храната в няколко приема през деня. Най-често диетата на болните се разпределя в четири приема през деня и тогава 25% от нейния обем и енергия се падат на сутрешна закуска, 40% - на обяда, 15% - на следобедната закуска и 20% - на вечерята. По подобен начин се разпределя количествено храната при диабетно и сърдечно болни.При редица болестни състояния храната се поднася пет пъти дневно. В такива случаи сутрешната закуска представлява 15% от обема на менюто и неговата енергийна стойност, втората закуска - 10%, обедът - 40%,след обедната закуска - 10-15%, а вечерята 20-25%. По такъв начин се разпределя храната при лечебните диети за гастрит, за стомашно-чревна операция, хроничен колит и ентероколит, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища.
